Максимилиян Андронников - Цезар, зам. командир на "Легиона свобода на Русия" , който се бие на страната на ВСУ

Руската федерация… Ето, в момента Украйна в хода на бойните действия е окупирана приблизително на 20% от територията, а моята родина е окупирана напълно, разбирате ли, на 100%. Но това, че е окупирана от режима, не означава, че хората, които вече в голяма степен не подкрепят този режим, трябва по някакъв начин да пострадат от това.

Трябва да страдат преди всичко инициаторите на агресията, инициаторите на оглупяването на народите на Русия, инициаторите и печелившите – руските олигарси, индустриалци, всякакви тези Z-блогъри и военни кореспонденти, които разпалваха омраза, чиновници, които си пълнеха джобовете от това, висшестоящи генерали. Но дори те имат шанс – ако условен генерал вдигне своя корпус или армия и излезе на контакт с нас, той може да смята, че ръцете му са чисти, защото ще спре войната и ще спаси десетки хиляди животи.

И така, на кого са длъжни тези хора? Искате насилствено да ги разчлените. Нищо насилствено не може да бъде добро.

Нищо насилствено не може да бъде добро. Ако хората сами, на ниво местно самоуправление, вземат решение да излязат от състава на Русия – моля, никой насила мил няма да бъде. Но всичко това трябва да стане след период на преустройство, преформатиране на властта.

И също така, нека честно кажем – всеки регион на Русия носи своя вина в това военно престъпление, в агресията, и ще трябва да изплаща компенсации на пострадалите и задължително да възстановява Украйна. Иначе ще излезе, че не са воювали и руснаци, и татари, и калмики, и буряти, а виновна е само Москва. Така няма да стане. Всички сме виновни. Всички сме виновни. Всички ще отговаряме.

И всеки регион сам ще решава как ще му бъде по-добре. И не трябва да се страхувате от това, всъщност.

Не трябва да се страхувате от това, защото всички разумни хора разбират, че в света текат процеси на глобализация.

Това е. Аз виждам Русия в границите от 1991 година. Това е моето виждане. Смятам, че държавата може да бъде преформатирана, рестартирана върху съвсем други принципи на управление и да процъфтява. И честно ще ви кажа мнението си – ако се разцепите по региони, първо, това няма да ви донесе никакъв икономически растеж, а само стагнация, защото голямата икономическа структура се развива по-добре. Това е първото.

А второто – вижте съдбата на уйгурите в Китай. И си представете, че условна Якутия с времето стане част от Китай или Алтайският край. Погледнете съдбата на уйгурите и всичко ще ви стане ясно с какво може да завърши това обективно.