Михаил Найденов*

"Частична мобилизация" за "специална военна операция". Това е нещо подобно на "дървено желязо".

Този ход на Путин е продиктуван от отчаяние. Най-вече това представлява опит за потискане на настъпващата в Москва паника от военната катастрофа. И произтичащото от това недоволство сред силоваците. Най-вече, това е манипулативно действие, с което Путин цели да консолидира подкрепа около себе си. Или най-малкото така той прави отчаян опит да потисне нарастващото недоволство сред управленските кръгове, като им подхвърля нова надежда за обръщане на хода на войната, която руските въоръжени сили очевидно не са в състояние да спечелят. И с всеки изминал ден те стават все по-неспасобни да реализират военни успехи. 

"Частичната мобилизация" ще доведе до количествено нарастване на хората, които могат да бъдат хвърлени на фронта. Само че това едва ли ще увеличи чувствително способностите на руските въоръжени сили. А война се печели със способности. Те, от своя страна, са съвкупност от осем незаменими компонента, познати в НАТО под DOTMLPFI - Доктрини (също и концепции и тактики, техники и процедури), Организация, Подготовка, Материални средства (въоръжение и бойна техника), Лидерство и Образование, Личен състав, Инфраструктура и Оперативна съвместимост - Doctrine, Organization, Training, Materiel, Leadership and Education, Personnel, Facilities and Interoperability. Не може да има реална и използваема отбранителна способност,

ако е налице дефицит на който и да било от тези осем компонента.

С това си действие Путин ще увеличи само в количествено отношение въоръжените сили на активна служба, но не и в качествено.  Що се отнася до другите компоненти, Кремъл не е в състояние да ги осигури в достатъчно количество и/или качество.

Най-напред хората, които ще бъдат "частично мобилизирани", трябва да бъдат достатъчно добре подготвени и обучени, за да станат ефективни на бойното поле. И за да могат да оцелеят, преди всичко. Свикването и изпращането на война на запасни, голяма част от които вече са изгубили форма и най-вече функционират в особеностите на руския национален битов контекст на прогресивно алкохолизиране на населението, едва ли осигурява наличието на ефективни бойни единици. Да не говорим за мотивацията. Случаите на отклонение от военна служба и дезертьорство логично тепърва ще нарастват с увеличаване на броя на изпратените повиквателни. С други думи, на руските въоръжени сили компонентът "хора", като най-важният компонент на способностите, ще си остане със сериозен дефицит, най-вече в качествено отношение. Възможен начин за смекчаване на това неблагоприятно за руската армия развитие би било на фронта да се изпращат вече сглобените и подготвените формирования, а на тяхно място по поделенията в страната на бойно дежурство да застъпват  мобилизираните запасни.

Що се отнася до обучението и подготовката,

руските военни ще се сблъскат с недостиг на време, на материални ресурси и най-вече на младши офицери и сержанти

(напрактика липсва сержантски корпус, който е критично важен за печелене на съвременните войни), които да се заемат с обучението и опресняване на знанията и уменията на запасните. 
Казармите и помещенията, в които ще бъдат настанени запасните, очаквано ще бъдат импровизирани и в окаяно състояние. Едва ли е наличен сега достатъчно качествен сграден фонд, с подходящи материално-битови условия, за настаняване на "частично мобилизираните".

По отношение на въоръжението и техниката, при изчерпване на новите и модерни оръжия, на запасните ще бъдат давани по-стари такива. Въпросът е доколко използваема ще бъде разконсервираната от складовете стара техника.

Дори и от гледна точка на материалните средства, при тази ситуация, руската армия да успее да се справи на сравнително прилично ниво, нейната организация и качеството на лидерството си оставят същите. 

На доктринално равнище

е малко вероятно  да настъпи качествена и бърза промяна,

независимо от горчивите уроци на досегашните поражения. Нейните командири от стратегическо до тактическо ниво не могат да се променят в качествено отношение за кратко време. Не си личи досега и руските военни да вземат ефективно поуки от практиката на бойното поле в Украйна. Те са научени да воюват по един начин и тромавата и централизирана военна организация едва ли ще се промени, така че да даде инициатива на младшите командири на място, което е важно за постигане на успехи.

Не на последно място, едва ли ще се сработи добре на място, при това за кратко време, толкова хетерогенна маса от "военнослужещи", с различно ниво на подготовка и като цяло с ниска мотивация - военнослужещи на договор (контрактници), изпратени по принуда наборници, наемници от частните военни компании, все повече затворници, насила мобилизирани от окупираните територии мъже и от сега нататък -  мобилизирани по принуда запасни.

Предвид всичко това, колкото и гръмко да звучи думата мобилизация сега, тя едва ли ще донесе желания от Кремъл резултат - спиране на настъплението на украинските въоръжени сили и запазване на възможно най-много окупирани територии. Като минимум Донбас и Крим.

Този ход, независимо че е придружен с подразбиращи се заплахи за ескалация чрез използване и на ядрено оръжие, нито ще намали решителността и готовността на Украйна да отвоюва всички свои територии, нито ще демотивира западните държави в подкрепата им за Киев. Даже напротив - отсега нататък Украйна ще получава още повече военна помощ от Запад. И все повече ще иска такава от страните от НАТО и ЕС, след като Путин вече обяви мобилизация.

Следователно, "частичната мобилизация" ще бъде нов военен провал, единствена положителна последица от която ще бъде, че ще направи невъзможна всеобщата мобилизация. Това го прави и стратегически провал. А оттук пътят към дългия  разпад на Руската федерация е неизбежен.

* Михаил Найденов е експерт по отбрана и национална сигурност, член на Атлантическия съвет на България.

Текстът е публикуван на фейсбук страницата на автора. Заглавието е на faktor.bg