Софийската градска прокуратура (СГП) внесе частна жалба срещу отказа на Софийския градски съд да прекрати регистрацията на „Българска Православна Старостилна Църква“ (БПСЦ), предаде Дарик.

В нея се посочва, че съдът неправилно е изключил приложението на разпоредбите на Закона за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията (в сила от 04.02.2025 г.) като е приел, че с тях се нарушава Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС) и се засягат гарантирани от Конституцията на Република България права - на свободно сдружаване и свобода на религията. 

Със Закона за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията се задължават всички вероизповедания в България, чието название съдържа думата  "православна" или производни и сходни думи, да променят наименованието си - съгласно чл. 10, ал. 1 от закона традиционното вероизповедание в Република България е източното православие.

Посочва се, че „Българската Православна Старостилна Църква“ (БПСЦ) не е изпълнила това изискване в законовия срок и не е привела устава си в съответствие със законовите изисквания. Затова СГП и Дирекция „Вероизповедания“ при Министерския съвет са внесли молби за прекратяване на регистрацията на БПСЦ и за откриване на производство по ликвидацията ѝ.

„Ако съдът е считал, че определени разпоредби на Закона за вероизповеданията са противоконституционни, то тогава е следвало да сезира Конституционния съд“, гласи становището на  прокуратурата.

Изтъква се още, че свободата за преценка на всяка държава да регулира обществените отношения относно статута и регистрацията на религиозните общности по начин, който да осигури и гарантира баланс между националния интерес и интересите на всяка заинтересована страна, е основен принцип, заложен в Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.

"Всеки има право на свобода, на мирни събрания и сдружаване, включително и право да членува в професионални съюзи, но в отделни случаи те могат да бъдат ограничени от вътрешното законодателство с оглед защитата на обществената сигурност, морала, правата и свободите на гражданите", се посочва в частната жалба.

Тя е внесена в Софийския апелативен съд с искане да се отмени решението на СГС и да се уважат исканията на Дирекция „Вероизповедания“ при Министерския съвет и СГП.

Припомняме, когато в края на 2024 г. излезе решението на ВКС, с което се постанови вписването на БПСЦ, законодателят предприе незабавни действия за промяна на Закона за вероизповеданията. Имаше силен обществен отзвук, който породи и парламентарен дебат.
БПЦ съзря в това съдебно решение на последна инстанция опит да се дискредитира нейната идентичност като юридическо лице и достойнство като религиозна институция. В резултат на това в началото на 2025 г. се инициираха законодателни промени на ЗВ, които доведоха до институционализирането на БПЦ-БП като единствен изразител и представител на източното православие (вж. ал. 1 и 2 на чл. 10). На практика това води и до институционализация на източното православие като деноминационно течение на християнството, което в новото решение на СГС се посочва за недопустимо, тъй като се ограничава правото на свободен избор, както констатира и ЕСПЧ – конкретно противоречие на ал. 1, чл. 10 от ЗВ с чл. 9 във връзка с чл. 11 от ЕКПЧ. Още повече, че ЗВ не дава легална дефиниция за „източно православие“, която да послужи като правен аргумент БПЦ-БП да се смята за негов единствен изразител и представител (с. 6 от акта).