"Аз съм изключително изненадан от липсата на визия за развитие на земеделието. Не е възможно само четири политически партии да имат политика в земеделието в аграрна страна, каквато е България. Ние, от "Републиканци за България", сме първата политическа партия, която си представи секторните политики. Секторна политика „Земеделие“ бе представена на второ място, след „Правосъдие“, като там ясно сме заявили своите приоритети". Това заяви Чавдар Маринов, водач на листата на „Републиканци за България” в 26-ти МИР, София област пред "Фокус". 

"Ние се обявяваме за балансирана политика в земеделието и всички сектори на нашето земеделие трябва да бъдат подпомагани по справедлив начин. Разбира се, това плащане на пари трябва да е срещу някакви цели и резултати. От „Републиканци за България“ поставяме три цели. На първо място, това плащане на пари трябва да бъде свързано с развитието на интелигентен, устойчив и диверсифициран сектор на селското стопанство, който гарантира българската продоволствена сигурност. Това плащане на пари трябва да подкрепя грижата за околната среда, да има действия в областта на климата, да допринася за биологичното разнообразие и най-важното – за производството на биологична, чиста българска храна. И третата цел е това даване на пари да не е усвояване, а то да укрепва социално-икономическата структура на селските райони. Тези три цели и тяхното постигане трябва да се оценяват посредством общи показатели, които да са свързани с крайните продукти и постигнатите резултати. Това е наше изконно вярване, това е искането и на земеделските производители", каза още Маринов.

"Наша основна цел е продоволствената сигурност на страната, която ще осъществим посредством заложени приоритети и специфични връзки между тях. Ние абсолютно се обявяваме от „Републиканци за България“ за справедливо разпределение на благата, което ще прекрати небалансираната финансова подкрепа между бенефициентите, което води до акумулиране на огромни средства от едрите стопански структури и холдинги, за сметка на малък или почти никакъв размер на подкрепа за малките стопанства. Наш приоритет са всички производители от т.нар. чувствителни сектори, които произвеждат мляко, месо, плодове, зеленчуци, разбира се и българската маслодайна роза, която е емблемата на България и от години наред не получава адекватно подпомагане. Ще работим и за целево подпомагане на оранжерийните производители, тъй като в условия на все по-задълбочаващи се климатични проблеми българското производство на зеленчуци е немислимо без оранжерийно производство. Хранително-вкусовата промишленост – без нея сме за никъде. В този сектор имаме изключително огромни традиции. Това е сектор, който формира голяма, огромна добавена стойност и тя си остава тук, в страната. Общо взето малките, семейните ферми са също фокусът на нашата подкрепа. Всичко това, за което говоря, може да се постигне в рамките на четири-пет години с буквално осем-девет конкретни стъпки. Ако не го направим, какво следва? Мина един, два програмни периода, и САПАРД като броим – три. В българското земеделие бяха наляти, „усвоени“ над 30 милиарда лева. Питаме ние, от „Републиканци за България“ – и какво от това? Какви бяха целите, какво целяхме и какво постигнахме? Всички ние сме и потребители. Влизаме в търговските вериги и какво виждаме насреща – липса на българска храна по регалите, тя е заменена с вносна. Само да обърна внимание – преди няма и година беше въведено постановление №70 на Министерски съвет, което „задължи“ големите търговски вериги да предлагат български храни. Първо, това е причината, поради която аз бях освободен като заместник-министър, тъй като това нещо въобще не отговаря на законови рамки. Това постановление беше абсолютно противозаконно. Това постановление №70 не работеше в услуга нито на малките, нито на средните, въобще не работеше за българските производители. То явно е имало абсолютно други цели. И най-важното – това споразумение, ако беше законно и ако работеше, защо беше прекратено в края на декември 2020 г.? Ако имаше ефект, ако щеше да допринесе за нещо, то трябваше да продължи неговото действие. Надявам се, че Европейската комисия там е прекратила всякакви санкции срещу България и ние няма да търпим един огромен финансов ресурс, който ще бъде наложен като финансова санкция срещу нас", категоричен е Чавдар Маринов от "Републиканци за България". 

"Българският земеделски производител се нуждае от пазари. Всеки търговец, всеки производител знае и казва следните думи: не ми хвали стока, хвали ми пазари. Ние предлагаме българският публичен сектор да стане основен канал на реализация на българска храна. Това, разбира се, не може да стане, да задължиш някого да продава българско. Държавата какво трябваше да направи – трябваше да застане с лицето си, да заеме социално отговорна позиция и да покаже как се прави на търговските вериги. Ние предлагаме следното нещо: въвеждане на схеми за качество, сертифициране на определени продукти, които гарантират защитата на българския потребител. Всички знаем: картофи от Самоков, зеле от Петърч, дини от Любимец – тези стоки, тези продукти да бъдат сертифицирани, като разходите за това сертифициране да бъдат за сметка на държавата, а не на земеделските производители. Прави се анализ, виждаме какви количества по направление за пресния и за преработения пазар имаме и внедряваме съответния процент директно в Закона за храните, но винаги след анализ. 15% от картофите – вкарваме ги в закона, 30% от зелето и така, лека-полека със законови мерки български продукти да достигнат до българските потребители. В момента масова практика е по обществените поръчки да се доставят храни, които не са български – те са буквално внос. Нашите деца не се хранят с български продукти. Това е необятен пазар и считаме наистина, че публичният сектор трябва да стане основен канал за реализация на български продукти. Друго, което предлагаме, е въвеждане на 0% ДДС за къса верига на доставка, 0% ДДС за биохрани и 5% ДДС за храни от сектора на млякото, месото, плодовете и зеленчуците. Всички страни-членки, и не само страни-членки, всички страни в Европа имат диференцирани ставки за ДДС, с изключение на България и Дания. Нашите конкуренти – Македония, Турция, Гърция, Румъния, са в рамките на 3 до 9% ДДС. Българският производител не е конкурентоспособен. Другото, което предлагаме, е да има т.нар. справедливо подпомагане. Пари има достатъчно за всички. Важното е как се разпределят. Споменах ви за тези 30 милиарда. Само да помислим – ако имахме малко цел и експертност как да ги насочим, те биха били абсолютно достатъчни за всички производства. Давам пример за т.нар. обвързано подпомагане – схема, която се прилага у нас вече шест години. Всяка година 200 милиона се изплащат за подкрепата на плодове, зеленчуци, мляко, 80 милиона са за плодове и зеленчуци. Абсолютно неефективно разпределение на средствата. България е страна-членка, която изплаща най-голям ресурс на тази подкрепа, а резултатът е видим – няма български плодове и зеленчуци. Това обстоятелство е обективизирано и в слот анализа, върху който трябва да стъпи нашият стратегически план. Проблемът тук е, че не се направи анализ и да се види, че тази подкрепа се повлиява единствено и само положително по отношение на брой животни, на брой глави и на площи, но абсолютно негативно тя работи по отношение на продукция, на количество произведена продукция", коментира Маринов.