Петър Тума*, Атлантически съвет

С бруталния опит на Русия да преначертае границите си със сила Европа преживя силен трус. Оскверняването на световния ред, основан на правила, от страна на Москва събуди континента от геополитическия му сън. Сигурността и отбраната отново започват да се възприемат сериозно. Приспособявайки се към новата геополитическа реалност, няколко европейски държави, сред които Франция, Обединеното кралство, Нидерландия, Дания и Германия, изготвиха нови стратегии за сигурност и други подобни документи. Тук могат да се добавят и стратегическите перспективи на Европейския съюз (ЕС) и НАТО от миналата година.

Сега към групата се присъединиха и чехите. На 28 юни правителството в Прага одобри нова стратегия за национална сигурност, която замени предишната стратегия от 2015 г. Макар и може би да е с по-малка тежест от документите, представени от големите европейски сили, си струва да се обърне внимание на чешката стратегия. Както подчерта Мартин Пойшил, генерален директор на чешкото външно министерство по въпросите на сигурността и многостранните отношения, в новия документ "заплахите и рисковете се разглеждат по най-открития и директен начин в сравнение с други държави". Тази директност предлага освежаващо реалистична оценка на настоящата среда за сигурност и помага да се обясни продължаващата динамика на европейската стратегия.

Стратегията за сигурност има двойна цел: Първо, тя трябва да бъде отправна точка и задължителна насока за по-нататъшната работа по сигурността за целия публичен сектор - от министерствата до общините. Второ, стратегията трябва да се превърне и в инструмент на "СтратКом" за предаване на основните послания, свързани със сигурността, на чешкото население, както и на приятелите и противниците на Чехия. Езикът, структурата и съдържанието на документа отразяват тази цел.

Трябва да се отбележат четири отличителни черти на новата стратегия за национална сигурност.

1. „Чехия не е сигурна“

Документът е изграден върху основополагащото признание, че "Чехия не е сигурна", но не поради вътрешна заплаха, а поради влошаващия се международен контекст. Текстът стига дотам, че признава възможността страната "да стане част от въоръжен конфликт". Някои може да сметнат това твърдение за пресилено, но то е преднамерено. Рискът от открита агресия срещу Чехия остава нисък, но в момента е най-висок от края на Студената война насам. Ефективната защита срещу новите предизвикателства пред сигурността започва с признаването им и изоставянето на състоянието на несъзнателност по отношение на сигурността.

Новата стратегия иска да допринесе за стратегическото пробуждане, за осъзнаването на настоящите заплахи от цялото общество. Когато през февруари Карел Рехака, началник на Генералния щаб на чешката армия, заяви, че не може да изключи война между Русия и НАТО, която би довела до частична мобилизация, той шокира много свои сънародници. Този документ придава допълнителна тежест на сериозността на ситуацията за чехите.

2. Той е директен за Русия и Китай

В сравнение с предишните чешки стратегии за сигурност (2003 г., 2011 г., 2015 г.), настоящата е по-директна в посочването на заплахите и рисковете.

В настоящия документ, напомнящ Стратегическата концепция на НАТО за 2022 г., Русия е обозначена като "най-голямата непосредствена и дългосрочна пряка заплаха за сигурността на Европа и за международния ред, основан на правила". И тя ще остане такава "освен ако Русия не премине през фундаментална и дълбока трансформация, както политическа, така и социална, независимо от това какъв изход може да има войната в Украйна".

Чехия и нейните съседи имат особено основание да се притесняват, като се има предвид предположението, че Москва "продължава да третира Централна Европа като своя естествена сфера на влияние". Ето защо е важно ЕС да се заеме със сериозно преразглеждане на отношенията си с Русия, което някои държави членки все още не желаят да подкрепят.

Китай е описан като страна, която представлява "фундаментално системно предизвикателство в световен мащаб и се опитва да промени съществуващия международен ред". Съобщава се, че е имало някои обсъждания относно това дали Китай да бъде изрично определен като "заплаха". В крайна сметка текстът избягва създаването на нов прецедент и се доближава до езика, използван от съюзниците от ЕС и НАТО.

В документа се подчертава, че Пекин "продължава с масовото въоръжаване... извършва кибершпионаж, стреми се да контролира глобалните потоци от данни и използва разнообразни форми на социално-икономическа принуда и други инструменти за хибридна намеса".

Други споменати заплахи са ядрената програма на Северна Корея, злонамерените действия на Иран в региона, трайните конфликти в Близкия изток и Африка и неконтролираната миграция. В документа се посочват и предизвикателствата пред сигурността, свързани с изменението на климата, нестабилността в Западните Балкани и рисковете от упадък на демокрацията и върховенството на закона във всяка държава - членка на ЕС.

3. Необходим е подход, обхващащ цялото правителство и цялото общество

Новата стратегия се отличава със своя цялостен подход към сигурността. Отбраната на страната вече не е отговорност само на военните и на няколко други компетентни държавни органи. В документа се развива идеята, че всички министерства и публичният сектор трябва да участват, заедно с бизнеса и гражданското общество. Всъщност всички граждани трябва да бъдат ангажирани по някакъв начин, тъй като те са не само потребители на сигурността, но и нейни вносители и създатели. Ролята на правителството е да подготви хората за тази задача.

Ако перифразираме френския антрополог Марсел Мос, един от кръстниците на съвременната социология и антропология, националната сигурност тук се явява като "тотален социален факт", дори ако различните участници са ангажирани на различни нива.

Като се има предвид цялостното обществено измерение на националната сигурност, стратегията полага усилия да представи лесен за четене текст, достъпен за широката общественост, с надеждата да предизвика обществен дебат.

4. Фокусът е върху единството, а не върху автономията

Ако новата стратегия е реалистична в оценката на заплахите, тя отразява и политиките, основани на ценности, които Чехия сега отстоява. В Прага вече има широк консенсус за възстановяване на наследството на бившия президент Вацлав Хавел за ценностно последователна външна политика - от коалиционното правителство на министър-председателя Петр Фиала до новия президент Петр Павел и лидерите на двете камари на парламента.

В стратегията многократно се подчертава, че членството на Чехия в НАТО и ЕС е ключово за гарантиране на сигурността на страната, особено докато "ролята на [ООН] като защитник на реда продължава да губи своята тежест". В документа се споменава необходимостта от засилване на Общата политика за сигурност и отбрана на ЕС, като същевременно се изтъква допълването с НАТО и ключовата роля на Алианса в колективната отбрана.

Тези, които следят дебата за "стратегическата автономия" на ЕС, няма да се изненадат, че концепцията, изведена на преден план от френския президент Еманюел Макрон, не се споменава. Вместо за "стратегическа автономия", която може да означава по-голямо отделяне на Европа от Съединените щати, Прага предпочита да говори за "стратегическо единство" в рамките на ЕС и, което е важно, отвъд Атлантика.

Новата чешка перспектива за сигурност ще бъде допълнена от други стратегически документи, включително отбранителна стратегия, концепция за външна политика и преглед на подходите към Китай, Русия и енергийната сигурност. Това трябва да стане до началото на 2025 г., когато Министерството на външните работи, в координация със съветника по националната сигурност, ще направи преглед на изпълнението на настоящата стратегия за сигурност, както е предвидено в съответното правителствено постановление.

И все пак, дори само от новата стратегия става ясно, че Прага възприема по-смел подход към националната сигурност, и тя представлява още един показател за тектонична промяна в европейската политика. Вероятно тя няма да е последната. /БГНЕС

*Петър Тума е чешки дипломат с опит в областта на Европа, Близкия изток и трансатлантическите отношения. Преди това е работил в посолството на Чехия във Вашингтон. По-рано е бил командирован като заместник-ръководител на чешкото посолство в Сирия и е заемал същата длъжност в Рамала/Йерусалим. Той има и работен опит от Кайро.