Българските четвъртокласници се справят доста добре с четенето. С това се похвалиха от образователното министерство при представянето на резултатите от международното изследване PIRLS.

Страната ни се нарежда на 11-о  място сред 50 държави в международното изследване на уменията за четене на учениците от четвърти клас.

При среден резултат 500 точки българските ученици са получили 552, съобщиха от центъра за оценяване в предучилищното и училищното образование.

Проучването се провежда на всеки пет години, през 2016 г. са участвали 50 държави и още 11 сравнителни участници - региони или отделни градове в някои страни. За България изследването е проведено през април 2016 г. В него са участвали 4281 ученици в четвърти клас на средна възраст 10,8 години, както и 214 начални учители, 4242 родители, включени са 153 училища. Тестът, с който трябва да се справят учениците, е бил 40 мин.

Нямало е текстове от български автори, текстовете са били внимателно подбрани, за да са максимално лишени от внушения извън информативността, уточниха от МОН.

На фона на обичайните резултати от PISA и други международни изследвания, които отреждат доста задни позиции на "постиженията" на българските ученици (вече не в началното образование, трябва да се отбележи), това е приятно разнообразие.

България е предхождана от Русия, която е първа в класация с 581 точки, както и от Сингапур (576 точки), Хонконг (569 точки), Ирландия (567 точки), Финландия (566 точки), Полша и Северна Ирландия (565 точки), Норвегия, Китай и Англия (559 точки), Латвия (558 точки), Швеция (555 точки) и Унгария (554 точки).

След България са САЩ (549 точки), Литва и Италия (548 точки), Дания (547 точки) и др. На дъното на класацията е Южна Африка с 320 точки среден резултат на четвъртокласниците.

Това е най-доброто представяне на страната ни от 2001 г. насам, откогато се прави изследването. През 2011 г. резултатът ни е бил най-нисък, сега имаме повишение от 20 точки спрямо 2011 г.

Запазва се тенденцията момичетата да имат по-високи резултати от момчетата - и в нашата страна, и въобще. 

Средният резултат в изследването е 19 точки в полза на момичетата, в България е 15 точки, т. е. малко по-добре се представяме от гледна точка на полов дисбаланс.

Друг индикатор, който се изследва в проучването е равнището на учениците - напреднало, високо, средно, ниско.

19% от ученици (т.е. една пета) в България са в напредналото равнище на четене. Тук страната ни е на седмо място.

Средно за всички държави процентът е 10%. Напредналото равнище означава, че учениците се справят с повече от учебното съдържание.
95 на сто от учениците в България постигат добро равнище. Останалите 5 на сто въобще не се справят, те са на ниското равнище - те би трябвало да ни безпокоят, отчитат от МОН.

За сравнение в Русия и Сингапур имат постижения от 97-98% на най-ниското ниво.

Средното за всички страни е 96%.

Според скалата на изследването напредналите са с 625 точки, 550 точки е високо равнище на постиженията по четене, което у нас индивидуално се постига от 55% от учениците в четвърти клас. Това значи, че те могат да четат, разбират и интерпретират много добре даден текст. Средно равнище показват 83% от четвъртокласниците, което значи резултат от 475 точки - добро четене, разбиране и интерпретация.

За успеха на четвъртокласниците особен важен фактор се оказва средата вкъщи. Децата, които са с много възможности, имат над 100 книги вкъщи, между 25 и 50 детски книги, връзка с интернет, собствена стая, образованието на поне един от родителите е висше. Тези ученици са 15 на сто през 2016 г. Спрямо 2011 г. има ръст от 4 на сто в тази група. Това е факторът, който оказва най-голямо влияние върху резултатите на учениците, отчитат авторите на изследването. Средният процент на тази група ученици във всички страни участнички обаче е по-висок, отколкото в България - 20 на сто.

Сред другите важни фактори са ранното ограмотавяне в семейството, ранното предучилищно образование.

Повече от половината от децата имат положително отношение към четенето, сочат още данните.