Еврохолд планира да финансира придобиването и рефинансирането на съществуващи заеми от български компании
ЧЕЗ Груп подписа договор за продажба на българските си активи с "Еврохолд АД", която е най-голямата публично търгувана компания в България и основен играч в Централна и Югоизточна Европа. Това се казва в официалната позиция на компанията с централен офис в Прага. "Еврохолд планира да финансира придобиването и рефинансирането на съществуващи заеми от български компании на ЧЕЗ Груп отчасти със собствени ресурси отчасти със заеми от водещи световни банки", посочват от ЧЕЗ. Продажбата включва всичките седем български дружества на ЧЕЗ Груп (ЧЕЗ България, ЧЕЗ Електро България, ЧЕЗ Разпределение, ЧЕЗ Трейд България, ЧЕЗ ИКТ България, Проект за свободна енергия Орешец и Бара Груп).
Сделката подлежи на одобрение от Българската комисия за защита на конкуренцията (КЗК) и Българската комисия за енергийно и водно управление (КЕВР). Международният арбитраж, който ЧЕЗ предприе срещу България през юли 2016 г., не е засегнат от продажбата и ще продължи да се поддържа от ЧЕЗ.
ЧЕЗ навлезе на българския пазар през 2004 г., като закупи две трети дял в три дистрибуторски компании. През 2007 г. разпределението е отделено от електроснабдяването ("отделяне") и е създадена ЧЕЗ Разпределение България АД. В момента ЧЕЗ Разпределение доставя електроенергия на приблизително 3 милиона клиенти. През 2018 г. ЧЕЗ Електро България и ЧЕЗ Трейд България продадоха 10.5 TWh електроенергия на крайни клиенти.
Още от Бизнес
Как електромобилите превземат света - ефективността им е по-висока, а цената по-ниска
В ЕС всеки трети нов автомобил е електрически
НС прие промени в Закона за кредитните институции на първо четене
Заместник-министърът на финансите Людмила Петкова поясни, че се въвеждат две европейски директиви, предвижда се санкция, която може да бъде наложена на банка, на финансов холдинг, за принудително изпълнение при неизплащане на финансови задължения
Експерти бият тревога: България влиза в дългова спирала заради наследени финансови капани
Икономисти предупреждават, че новият дълг от 3,8 млрд. евро е следствие от натрупани бюджетни дефицити, ограничена ликвидност и години на отлагани финансови решения