20 и 25 на сто от жителите на планетата са засегнати от заполяване на щитовидната жлеза, което прави над милиард и петстотин милиона, съобщава „Животът днес“ . В Европа страдат неколкостотин милиона, а в България – над един милион. Но у нас няма системен скрининг за тиреоидни заболявания, поради което със сигурност има много неоткрити пациенти, казва проф. Боян Лозанов, началник на Клиниката по ендокринология и нефрология в Токуда Болница София, който е един от водещите специалисти по болестите на щитовидната жлеза. 

Последно проучване, обхванало около 2400 души от 10 области на България, показва, че 25 процента от изследваните с ехограф имат възли на щитовидната жлеза. Част от тези образувания не могат да се установят само чрез палпация (опипване) на жлезата. 23 на сто нямат възли, но са със структурни промени, каквито обикновено се наблюдават най-често при автоимунни тиреоидни заболявания. Т.е. близо половината от случайно изследваните се оказват с различна форма и степен на увреждане на щитовидната жлеза. Сред автоимунните тиреоидни заболявания най-значим е тиреоидитът на Хашимото. Сериозен проблем е и намалената функция на щитовидната жлеза (хипотиреоидизъм). Той понякога протича скрито, латентно, а честотата му се увеличава с напредване на възрастта, като много по-често се среща при жените.

Трябва да е ясно, че дори леко изявеният, субклиничен хипотиреоидизъм, който дори няма никаква клинична изява, може да доведе до повишени стойности на холестерола, до хипертония, неврологични проблеми, предупреждава проф. Боян Лозанов. Основният риск е от прогресивно и ускорено развитие на атеросклеротичния процес и свързаните с него сърдечносъдови и мозъчносъдови заболявания. Другият ефект е ускорено стареене на органите независимо от процесите на склероза. Причината за това е, че обмяната на веществата се командва от тиреоидните хормони и когато те не са в норма, организмът страда още на ниво отделна клетка. При бременните жени с хипотиреоидизъм са много по-чести спонтанните аборти, мъртвото раждане и нарушения в умствените способности на детето. Затова в никакъв случай отклоненията във функцията на щитовидната жлеза не трябва да се пренебрегват, а освен това трябва и целенасочено да се търсят в рисковите групи. Съвременната медицина не препоръчва например, ако една жена е с TSH над 3,5, да забременява. Първо трябва да се коригира проблемът, за да се създаде здраво поколение.

Много от пациентите, които стигат до лечение с антидепресанти, всъщност са с хипотиреоидизъм и когато той се коригира медикаментозно, депресията се преодолява без последваща необходимост от други лекарства.

Когато нарушенията във функцията на щитовидната жлеза се разгърнат в детеродна възраст и при бременни жени, те имат пряко отношение върху състоянието на плода. В тежките случаи на дефицит на тиреоидни хормони при майката детето развива кретенизъм, а в по-леките случаи – различна степен на интелектуален дефицит. Според проф. Лозанов голям успех на българското здравеопазване е преодоляването на масовия йоден дефицит, който е засягал около 50 на сто от хората, особено в планинските и полупланинските райони. В миналото под влиянието на този дефицит и свързаните с него промени във функцията на щитовидната жлеза в страната са се родили хиляди деца с кретенизъм.

Но още през 1958 г. акад. Ив. Пенчев създава програма за преодоляване на йодния недостиг в храната и водата. Това се постига чрез масово йодиране на готварската сол и прием на таблетки при особено застрашените групи. Районните центрове по здравеопазване на случаен принцип постоянно контролират дали се спазват изискванията и дали в солта в магазинната мрежа и в предприятията от хранителната индустрия се съдържа необходимото количество йод. Първоначално йодираната сол е нестабилна, защото светлината унищожава полезните й качества. Но след замяната на лабилното съединение калиев йодит с калиев йодат годността на йодираната сол е много продължителна, при това няма нужда да се съхранява в тъмни опаковки.

С днешна дата сред основните проблеми на щитовидната жлеза е хипофункцията. Затова личните лекари трябва да изследват всички пациенти, за които има съмнение за някакво тиреоидно нарушение. Най-достъпно е да се провери нивото на TSH – тиреостимулиращия хормон.