Дълголетието зависи от гена, но и от начина на живот. Затова и преди 50 години България е била на челните места по брой столетници - техните деца днес не живеят в планината, а в града. Това разкри по Би Ти Ви началникът на Националната генетична лаборатория проф. Иво Кременски.

По думите му, разположението на България е такова, че преди хиляди години не е било възможно да бъде заобиколена при мащабните преселения, което прави доста трудно установяването на неговия изначален генотип. Последните генетични изследвания показват, че сегашното население на България е част от т.нар Дунавско семейство и генетично сме най-близо до румънци, гърци и унгарци. Преди 6000 години нашите предци са били по техните земи, а преди 2000 дори са стигнали до Великобритания.

Той посочи, че най-добрата методология на изследване е по Y-хромозомите, защото те се променят много по-бързо във времето и позволяват датиране. По думите му, изследванията „по майчина линия”, които ни свързват с италианците, са значително по-неточни. Генетикът обаче подчерта, че когато говорим за произхода на българите, това трябва да е контекста на археологическите, историческите, лингвистичните, културните и, чак след това, на генетичните факти.

Професорът изтъкна обаче, че сега много по-важната задача на генетиката е не да доказва от къде сме дошли. Нейната задача е да подпомага профилактиката и ефективното лечение на всички болести, които са заложени в гена ни.

Имаме над 7000 генетични болести, които се предават с висок риск, имаме 50 000 в България, които се нуждаят от помощ”, подчерта Кременски. Затова всички научни центрове, свързани с генетичните изследвания у нас, трябва да отговарят на нуждите на болни и бременни, а не да се пращат проби в чужбина, подчерта проф.Кременски.