Борят биполярното разстройство със стволови клетки

Bиполярно разстройство e състояние, характеризиращо се с драматични промени в настроението, обаче все още учените не са открили какво точно го причинява. Изследователи от Мичиганския университет са създали първия модел на стволови клетки за лечение на този вид разстройство.

Според учените този подход може да даде яснота за причините, водещи до заболяването, както и да отвори вратата към нови лечения.

За да достигнат до своите заключения, изследователите проучват кожни проби, взети от пациенти с биполярно разстройство и от хора без заболяването.

След взимането на пробите, учените са ги превърнали в индуцирани плурипотентни стволови клетки (iPSCs), които имат потенциала да се превърнат в друг вид клетки.

Изследователите измерват генната експресия на iPSCs, след което индуцират превръщането им в неврони.

Невроните от пациенти с биполярно разстройство са имали повече гени за мембранни рецептори, както и за йонни и калциеви канали, в сравнение с тези на пациентите без разтройството.

Тъй като калциевите сигнали играят важна роля в развитието и функцията на невроните, изследователите смятат, че техните открития, основаващи се на генетичните различия в ранното развитие на мозъка, могат да допринесат за прогнозата на биполярни и други психични състояния.

Изследователите са изложили невроните на литий, който се използва често при биполярните пациенти за регулиране на настроението им.

В резултат на това са настъпили промени в калциевите сигнали, което според специалистите насочва към нови клетъчни линии, позволяващи да бъдат определени механизмите на възникване на биполярното разтройство.

Освен това, изследователите са открили, че има разлики в структурата на малки фрагменти от РНК молекулата, които влияят върху „прочита“ на гените.

Учените смятат, че това откритие подкрепя идеята, че биполярното разстройство се развива въз основа на "комбинация от генетични уязвимости."

Биполярното разстройство засяга приблизително 5,7 милиона възрастни в САЩ всяка година.

В момента състоянието може да се третира с различни лекарства, като стабилизатори на настроението, антидепресанти и антипсихотици. Но подобно на повечето лекарства, не всички пациенти реагират на тях еднакво и много остават с неконтролирани симптоми.