Японски учени предупреждават, че ако спим повече от 40 минути през деня, това може да ни изложи на сериозен риск от болести на сърцето, пише в. "Дейли мейл".

Подобни сиести също така повишават опасността от метаболитен синдром. Те водят до повишаване на кръвното налягане и на холестерола, качват кръвната захар и натрупването на мазнини в коремната област. А всички тези неща са опасни за сърцето.

Според екипа на д-р Томохиде Тамада от университета в Токио 90-минутното спане през деня увеличава с 50 на сто риска от метаболитен синдром.

Японските учени направили внимателен анализ на 21 медицински изследвания, обхванали 307 237 души. В раздадените въпросници интервюираните трябвало да отговорят и на въпроси дали си поспиват през деня. След това отделили всички случаи на заболявания от метаболитен синдром, на диабет тип 2 и затлъстяване.

Хората, които се отдавали на дневна дрямка за по-малко от 40 минути, нямали никакви проблеми.

"Магическото число е 40!", изтъква д-р Тамада. От направените изследвания обаче не била установена пряка връзка между дългото спане през деня и затлъстяването.

Предишно изследване на д-р Тамада установи, че дневният сън с продължителност над час е свързан с 82 процента по-висок риск от болести на сърцето и с 27 процента увеличена смъртност от всякакви причини.

Американски психолог също научно доказва ползата от обедната дрямка, която подобрява паметта и когнитивните способности на индивида, пише в. "Хъфингтън пост". 

От най-голяма полза са сиестите от 10 до 20 минути, счита специалистът Майкъл Брус, наричан в САЩ "Доктор Сън". Тогава се събуждаме най-свежи и отпочинали. По здравословност я следва дневна дрямка от 90 минути. Този период осигурява пълен цикъл на съня, при който няма замайване и умора при събуждане. Но ако се отдадем на 30-минутна сиеста, най-вероятно е тя да ни докара главоболие, тъй като се събуждаме във фазата на дълбокия сън, което не е никак препоръчително.

По време на 10 до 20-минутната обедна дрямка се навлиза в най-леката форма на съня, при което се наблюдават небързи движения на очите. Тя гарантира чувство за незабавна отпочиналост и порив на енергия. Човек лесно се събужда от такава дрямка, но все още сме сънливи.

При 90-минутния дневен сън се навлиза в неговите дълбоки фази и този период от време осигурява пълния му цикъл. Това означава, че при събуждане няма да сме сънливи и при това тази дневна почивка доказано стимулира креативността и процедурната ни памет - тази която включва използването на предмети.

Д-р Брус не препоръчва обедните 30-минутни сиести. При тях мозъкът тъкмо навлиза в дълбоката фаза на съня и трябва да бъде събуден. Това води до още половинчасова сънна инерция, която поражда чувство на недоспиване и сънливост.

60-минутният сън през деня е препоръчителен за когнитивните функции, на които се отразява много добре. Подобрява се паметта за лица и факти и такава сиеста позволява спане в най-дълбоката фаза на съня, характеризираща се с бавни делта вълни на мозъчната функция. Събуждането в подобна фаза ще ни направи малко замаяни. От такава сиеста няма да почувстваме порив на енергия, а напротив - на известна умора.