Диагностиката на лицевата пареза е сред най-лесните - всичко е изписано на физиономията, коментира доц. д-р Тонка Василева, която е началник на отделението по обща неврология към УМБАЛ "Св. Георги". Практиката показва, че в 80% от случаите причината остава неизяснена. И за тях е въведено понятието Парализа на Бел. За всички останали случаи засягането на лицевия нерв може да се дължи на няколко причини - от заболяване на средното ухо (отит), от грип и други вирусни инфекции, от диабет, при СПИН, при травматични увреждания, при туморни процеси, които се развиват в основата на черепа. Това са т. нар. симптоматични увреди, защото са част от клиничната картина на друго основно заболяване, обясни доц. Василева.

За виновник при случаите с неустановена причина се сочи простудно-вирусният момент. Затова сред обществото битува схващането, че лицева пареза може да те сграбчи предимно в студените месеци. Но клинико-епидемиологичните проучвания показват, че няма сезонност, каза доц. Василева. Липсва и възрастова зависимост, заболяването засяга еднакво и двата пола.

Това лято в региона явно циркулиращите вируси нямаха изразена невротропност, тоест нямаха афинитет към поразяване на нарвните структури, а причиняваха повече разстройство, повръщания, коментираха лекари.

"У нас всеки 25 души на 100 хиляди от населението годишно боледуват от лицева пареза. За Пловдив и региона няма проучване. Ние сме стационар, в който постъпват не всички пациенти. Много голяма част се лекуват и в домашни условия под контрола на невролози и джипита", каза доц. Василева.

При първите признаци на лицева пареза трябва колкото се може по-бързо - до няколко часа, да се иде в болница.

Лечението почва веднага със системи и специални медикаменти.

"Това заболяване започва остро. Нерядко пациентите се събуждат с парализа на лицето, тя може да се развие за 24 до 48 часа", обясни невроложката. Мимическата мускулатура е в блокаж - човек вижда в огледалото изгладени гънките на челото, не може да повдигне нагоре веждите. Окото не се затваря, назолабиалната гънка е изчезнала. При опит да се покажат зъбите, устата се изкривява към здравата страна. Усмихването, свиренето с уста и отпиването от шише или чаша се оказват неизпълними команди. Въпреки че не е засегната дъвкателната мускулатура, когато болният се храни, хапката се задържа между зъбите и бузата.

Лицевият нерв е двигателен, но има спътници с други функции, затова при част от пациентите се нарушава вкусът в предните две трети на езика от страната на парезата. Настъпват промени в очната секреция - сухота или сълзене.

Според невролозите е възможно да се поразят едновременно и двата лицеви нерва. Доказано е, че двустранните лицеви парези се срещат при пациенти, които имат вродено тесни костни канали, през които минава нервът. Той започва от мозъка и за да стигне до мускулите на лицето, излиза през дълъг костен канал. Поради генетични особености на анатомията при някои хора каналите са по-тесни по рождение и по-лесно става увреждането на нерва. При простудно-вирусни инфекции и при локално преохлаждане от вентилатор, климатик, престой на въздушно течение, нервът "изстива", набъбва и започва да се притиска в костния канал, като допълнително се уврежда, обясни доц. Василева. Другият фактор за настъпване на двустранна лицева пареза е при заболяването, наречено остра възпалителна демиелитизираща полиневропатия на Гилен-Баре, допълни специалистката с 40-годишен неврологичен опит.

След диагностицирането болният се изследва на електромиограф - апарат, който определя степента на увреждането на лицевия нерв и дава прогноза за възстановяването.

Пълно оздравяване настъпва при над 80% от лекуваните пациенти с лицева пареза. Това става от 3 седмици до 3 месеца. Това е времето за пълно излекуване или значително видимо подобрение. При тежките увреди понякога подобрението продължава до 2 години, защото механизмът на въздействие и лечение е практически възстановяване на самите увредени влакна в състава на лицевия нерв, обясни доц. Тонка Василева. Тя не скри, че 8% от засегнатите от лицева пареза остават с трайни поражения на мимическата мускулатура.

При лечението се прилагат няколко групи медикаменти. С дехидратиращите се намалява отокът на самия нерв, който се получава при преохлаждането или при вирусно-простудната инфекция. Срещу възпалението се дават кортикостероиди и нестероидни средства. Предписват се витамини от група В, а при по-възрастни хора - и съдоразширяващи медикаменти, за да им се подобри оросяването на самия нерв.

"Даването на "Нивалин", "Калимин" и други лекарства от тази група не са за препоръчване нито в ранния стадий, нито в по-късните", алармира доц. Василева. Защото при много голям процент от пациентите тези медикаменти стават причина за късни усложнения. Учим нашите студенти, специализанти и стажанти да бъдат много внимателни и само в извънредни случаи в късните стадии на заболяването да опитват в много малки дози лекарства от групата на "Нивалин"-а, категорична е невроложката.

Най-напред се възстановява вкусът, след това и промените в слъзната секреция. Най-трудно е нормализирането на мимическата мускулатура и ако остане дефект, той е свързан именно с нея, обясниха невролози. Те уточниха, че няма зависимост между възраст и клиничен ефект. "Имали сме тийнейджъри, при които възстановяването е било бавно, трудно и остава дефект. А много пациенти на възраст са стигали за обичайното време до пълно клинично възстановяване", каза доц. Тонка Василева.

Дъвчеш и плачеш - ефект от лоша терапия

Неправилното медикаментозно лечение и агресивната физиотерапия причиняват изключително неприятни усложнения.

При претоварваща стимулация на лицевия нерв се стига до обратното на парезата - контрактура, тоест вялата и отпусната до момента мимическа мускулатура трайно се втвърдява. Физиономията застива като в спазъм, който без да е болезнен, причинява асиметрия и е изключително неприятен козметичен дефект, уточни доц. Тонка Василева. За облекчаване на пациента се предписват т. нар. миорелаксанти - медикаменти, които отпускат съкратените мускули, от които се усеща едно непрекъснато напрежение.

Сред най-неприятните усложнения от лицевата пареза е т. нар. синкинезия "крокодилски сълзи". Когато пациентът се храни, окото започва да сълзи. Слюнченият рефлекс се пренася и на слъзния. Няма емоционален момент, но болният плаче.

Могат да се появят и други патологични синкинезии - при опит за показване на зъбите се затваря окото и обратно - при мигане се придърпва и устният ъгъл.

Получават се и неприятни потрепвания на цялата мимическа мускулатура - т. нар. лицев хемиспазъм. Изразяват се в непрекъснати неволеви гримаси, тикове. "Без да е тежко, болезнено и застрашаващо, това състояние причинява истински дискомфорт", каза доц. Василева.

Климатик и мокра глава изкривяват физиономията

Веднъж излекуван ли е лицевият нерв и щом е минало време, той не остава слабо място. Освен ако не са налице анатомично по-тесни костни канали, през които минава, уверяват невролози.

Те препоръчват да се избягват ситуации, които могат да доведат до локално преохлаждане на лицевия нерв. Това са престояване на въздушно течение, в помещение под директното влияние на вентилатор или климатик, пътуване на отворен прозорец във влак или автомобил. Не бива след къпане да се стои директно на течение или да се излиза навън с мокра коса, особено в по-хладните и студени дни. Парализа на лицето рискува всеки, който плиска с ледена вода очите, бузите и челото, предупреждават невролозите.