Допирът с пясъка успокоява. Независимо дали е сух или влажен, топъл или горещ едър или ситен той въздейства върху всички сетива. Само след 20-30 минути ще почувствате отпускащите вълни на спокойствието, които ви зареждат със сили. 

Системата е проста. Ровите плитка дупка в сухия пясък. Достатъчно е да стигнете до мокрия слой. Лягате и се „завивате” само със сух пясък, като пясъчното одеяло не бива да е по-дебело от  5-6 сантиметра, като на корема слоят е по-тънък - 1-2 см, а областта на сърцето остава „гола”. 

С тази проста рецепта всеки сам може да си направи „сауна” на плажа. Ако пък сте решили и да отслабнете – направете поне 12-15 процедури.  Добре е да се повтарят през ден или в два последователни с един междинен ден за почивка. За предпочитане са следобедните часове, когато е по-топло, за да сме сигурни в ефекта. И за да не прегреем е добре главата винаги да е на дебела сянка.

Как се постига ефекта на слабеенето – нагретият пясък топли тялото, което води до подобряване на кръвообращението. Кръвта и лимфата се активизират, с което притокът на кислород към тъканите става по-ускорен, като активизира всички процеси в тялото. Болките в мускулите и ставите сякаш се изпаряват. Обмяната на веществата се ускорява, а когато градусите стигнат 50 – потенето е обилно. Така тялото се чисти от задържаната вода, а с нея се освобождава и от отровите. Дейността на бъбреците се облекчава. Така неусетно, без никакви физически усилия слабеем. За около половин-един час при 45 градуса губим 600 г от теглото си 

А оттук нагоре всяко покачване от 0,3 до 0,6 градуса „изяжда” по 300 калории. Така с една пясъчна сауна на ден за периода на почивката,  може да се освободим поне от 3  излишни килограма.   

Назад към корените 

Заравянето на тялото в пясъка не е само детска игра, а терапия, която идва от древността. В Египет лекуват с горещ пясък, индианци ползват пясъчни вани, а радиоактивната сила на процедурата се изпробва век по-късно. 

Официално лечението е описано в края на 19-и век от руски лекар, който пръв обяснява и принципите на въздействие на псамотерапия. Коренът на думата идва от гръцката дума psamos - пясък, който задържа градусите и лекува. Там в древността за първи път използват лечебната сила на речния и морския пясък. 

Първите данни идват от Древния Египет. Плочи с клинописи от времето на шумерите свидетелстват, че процедурата е влизала в “лечебния списък” и е била официално признат и широко разпространен метод на лечение. Той се е прилагал и в Древния Рим. 

Още през I век преди нашата ера лекарят на римския император Октавиан Август - Антоний Муза, е лекувал мускулната слабост на краката му с горещ пясък. Възможно е  терапията да е пренесена от брега на Нил, защото Муза бил родом от тези земи. А Октавиан го „получава” като трофей от Клеопатра, след като тя губи Египет. 

Историята пази свидетелства от цивилизацията на маите. Индианци от Централна Калифорния също използвали пясъчни вани за лечение и възстановяване след болест. Те подгрявали ваните до желаните градуси на слънце или на огън. 

Лечението със слабо радиоактивен пясък пък се прилага в известния бразилски курорт Гуарапари, както и някои части на Индия. Туристи от цял свят обсаждат курортите, за да пробват древната терапия. 

С горещ пясък лекуват и по бреговете на южните морета - Черно и Средиземно. В края на XIX век терапията влиза и в балтийските курорти. Някъде по това време в Германия д-р Флеминг прави и първата пясъчна лечебница в Дрезден. Там с изкуствено нагрят пясък той лекува ревматизъм. 

Истинско признание терапията получава едва през 1889 г.  Руският лекар Николай Парийски защитава дисертация за лечебния ефект от пясъчните вани и с това слага научните основи на метода, като обяснява механизма им на въздействие.  След него много лекари изучават физическите свойства на пясъка и възможностите за лечение. Най-известен с този метод е руският курорт Анапа - признат за най-слънчевото кътче на Черноморското крайбрежие край Кавказ. Там мрачните дни в годината са едва 48, а пясъкът е много ситен, чист и мек.