Изследвания показват, че самоиронията няма задължително негативни конотации, както се смяташе досега
Честото самоиронизиране е свързано с по-доброто психично състояние, установиха испански учени, цитирани от в. "Индипендънт".
Хората обикновено си мислят, че самоиронията прикрива несигурност. Учените от университета на Гранада обаче твърдят обратното - хората, които се шегуват със себе си, всъщност демонстрират по-високо самочувствие и степен на щастие.
Испанският екип проучил дали различните видове прояви на чувство за хумор са свързани с начина, по който дадена личност дава израз на гнева си.
В опитите били включени 1068 доброволци на възраст между 18 и 65 години. Те трябвало да отговарят на въпросник за хумора, съставен от авторите Род Мартин и Патриша Дорис и издаден през 2003 г.
Резултатите показват, че самоиронията няма задължително негативна конотация, както се смяташе досега.
"Открихме, че склонността към самоирония е показателна за аспекти на доброто психично състояние, като щастието и, в по-малка степен, общителността", каза един от авторите на проучването Хорхе Торес Марин.
В същото време, този тип хумор може да прикрива и потиснат гняв.
"Резултатите разкриха, че този тип шеги, дори мило поднесени и добронамерени, може да представляват стратегия за маскиране на негативни намерения", добави друг от авторите Гинес Наваро-Карило.
(източник: Дарик)
Още от Чичо доктор
Нов пробив в борбата с хроничната болка: Учени откриха естествената „спирачка“ в мозъка
Невропатичната болка се появява, когато нервите са увредени и започнат да изпращат неправилни сигнали към мозъка и може да бъде причинена от различни заболявания и състояния
Всеки ден кафе добре ли е? Отговорът е интригуващ
Какви са ползите за тези, боледуващи от бъбреци? Хората с хипертония трябва да бъдат внимателни, когато добавят кофеин към ежедневната си диета.
За първи у нас: Медици от ВМА трансплантираха черен дроб и бъбрек на един и същи пациент
За спасяването на 20-годишния маж работиха десетки специалисти в пълен синхрон - от подготовката на пациента и експлантацията на органите, през двете последователни трансплантации до интензивното лечение и последващите грижи