Учените "изключили" хромозомата, която предизвиква симптоми на синдрома на Даун, в човешки клетки в лабораторна среда. Получените резултати могат един ден да доведат до създаване на терапия срещу болестта.

Хората се раждат с 23 двойки хромозоми във всяка клетка. Засегнатите от синдрома на Даун обаче имат три, вместо две копия на хромозома 21. Това предизвиква симптоми, свързани с намаляване на способностите за възприемане и ранна поява на болестта на Алцхаймер, както и с повишен риск от увреждания на сърцето и кръвоносната система.

Генна терапия бе изпробвана срещу проблеми, предизвикани от един-единствен дефектен ген.

Идеята да се потисне въздействието на хромозома обаче изглеждаше отвъд границите на възможното дори в лабораторни условия.

Сега учени от Медицинския институт към Масачузетския университет доказаха, че теоретично това е възможно.

Екип под ръководството на д-р Джийн Лорънс вкара ген, наречен XIST, в отгледани в лабораторна среда стволови клетки от пациент, засегнат от синдрома на Даун.

Генът играе роля за нормалното клетъчно развитие, като изключва едната от двете Х-хромозоми в женските ембриони. Експерименти показаха, че генът може да накара допълнителното копие на хромозома 21 да "замлъкне".

"Открихме нови пътища за изследване на клетъчната основа за появата на синдрома на Даун, а това може да доведе до създаване на лекарства срещу заболяването, заяви д-р Лорънс. Така целта, свързана с ползване на генна терапия срещу синдрома на Даун, изглежда по-осъществима, отколкото е била преди".