Марихуаната е легализирана за употреба с медицинска цел в над 20 американски щата. Много по-малко известни са нейните полезни ефекти и само 6% от изследванията са посветени на медицинското и приложение. Медицинската общност се е фокусирала предимно върху вредните въздействия на канабиса. От друга страна обаче, нови проучвания, експериментални или от малка извадка пациенти, макар и непредставителни, дават нов хоризонт в тълкуването на действието на този наркотик.

В марихуаната има 2 основни химически активни субстанции – канабидиол (СВТ) и тетрахидроканабинол (ТНС). Те са отговорни за основните й ефекти в организма.
Търсените ефекти могат да бъдат постигнати и чрез прием на активните вещества под формата на таблетки - ТНС, Дронабинол и др. Другият начин е пушенето на марихуана, което е с по-ниска ефективност по отношение на търсеното позитивно влияние. 

Има данни, че употребата на канабис има положително действие при глаукома. Глаукомата е заболяване на зрителната система, характеризиращо се с повишено вътреочно налягане. В резултат на това се уврежда зрителният нерв и в крайните фази настъпва загуба на зрение. Марихуаната намалява налягането в предната и задната очна камера и по този начин забавя прогресията и усложненията на заболяването.

През 2003 г. Робърт Де Лоренцо от Университета на Вирджиния публикува своите наблюдения за въздействието на марихуаната върху състоянието на епилептични мишки. Той установява, че възбудимостта и гърчовете са се повлияли положително. Този резултат се обяснява с взаимодействието на ТНС със специфични рецептори във възбудимите епилептогенни огнища и временното потискане на тяхната активност.

През 2007 г. изследователи от Калифорнийския тихоокеански медицински център изнасят данни за проведено от тях изследване върху туморни клетки от рак на гърдата. Те установили, че СВТ "изключва" специфичен ген в туморните клетки-Id-1. Оказало се, че точно този ген се възпроизвежда изключително интензивно в тези клетки и е отговорен за тяхното разпространение из организма (метастазиране) и следователно има отношение към прогнозата на заболяването.
Марихуаната намира приложение в палиативната терапия на терминално болни пациенти с онкологични заболявания. От една страна, се използва нейният болкоуспокояващ ефект, от друга - потискащото и действие върху гаденето, което съпровожда химиотерапията. Това е едно най-сериозните й приложения с медицинска цел в САЩ.

Една от промените, установени при пациенти с болест на Алцхаймер, е натрупването на амилоидни плаки в мозъка. Тези плаки се натрупват постепенно в продължение на месеци и години под въздействието на ензим. През 2006 г. Изследователският Институт Скрипс публикува резултатите от проучване на болни с Ацхаймер, на част от които е бил даван ТНС. При тези пациенти, приемащи активната субстанция, се наблюдава забавяне на прогресията на заболяването, а причината е блокирането на ензима, образуващ плаките.

Обещаващо изглежда приложението на марихуаната при различни състояния на мускулен спазъм. Канабисът се използва за облекчение на болезнените контракции на мускулите при множествена склероза. Добър ефект се постига и в повлияването на болката и спазъма на диафрагмата при болестта на Льовенхук. Последната се характеризира с непрекъснати болезнени спазми както на диафрагмата, така и на коремните мускули, затрудняващи дишането и говора. Учените безрезултатно са пробвали силни медикаменти със спазмолитично действие за лечението на това състояние. Пушенето на марихуана успокоява напрегнатите мускули почти веднага. Ефектът се обяснява с действието на активните субстанции, рецептори за които има не само в мозъка, но и в мускулите и в други органи.

През 2006 г. Европейският журнал по гастроентерология публикува следните резултати: 86% от пациентите с хепатит С, пушещи марихуана, завършват курса на лечението си срещу 29% непушачи, стигащи до края на курса. Лечението на хепатит С е продължително и се понася тежко от пациентите, най-вече поради страничните ефекти на използваните медикаменти - гадене, повръщане, мускулни болки, депресия, загуба на апетит. Това е и основната причина немалка част от пациентите да не завършват курса на лечение.

Съставките на канабиса "успокояват" имунната система, когато е свръхактивирана. Ето защо се проучва тяхното влияние върху автоимунни процеси като множествена склероза, болест на Крон, хроничен улцерозен колит и други. До момента резултатите в това направление са обнадеждаващи. Канабиноидите редуцират възпалителния процес в червата, регулират транспорта на вещества там и намаляват проникването на бактерии през чревната стена.

Не на последно място, марихуаната стимулира апетита. Това се използва по време на химиотерапията на онкоболни, терапевтичния курс при хепатит С, анорексия и други заболявания.

Канабисът има своето медицинско приложение. Проучванията за полезните му ефекти са все още в зародиш, но имат потенциал за развитие. В България марихуаната е забранена за всякаква употреба със закон.