Чужда медия: България отново на урните в опит да сложи край на политическата криза

Българите гласуват за втори път за три месеца, надявайки се политическите партии този път да могат да се споразумеят за стабилна правителствена коалиция. Така коментира днешните избори в страната ни АФП в статия, посветена на ситуацията в България.

След почти десетилетие на власт консервативната партия ГЕРБ на трикратния премиер Бойко Борисов излезе първа на последните избори през април с 26% от гласовете. Но силно пострадала след масирани антикорупционни протести през лятото на 2020 г., ГЕРБ се оказа изолирана и не успя да намери партньори за управление. Оттогава 62-годишният Борисов - бивш бодигард с черен колан по карате - претърпя поредица от допълнителни удари от разкрития на временния кабинет за лошо управление и обвинения в корупция под негов надзор. Към това се прибавиха безпрецедентните санкции на САЩ срещу българските олигарси, които според критиците на Борисов са били облагодетелствани по времето, когато той управляваше.

Гласувайки днес, Борисов повтори обвиненията срещу временното правителство, че несправедливо се е прицелило в него и заяви, че са "посяли хаос". Той също така хвърли вината върху правителството за проблеми с машините за гласуване, съобщени от някои избирателни секции, казвайки, че са организирали "венецуелски" избори.

Някои от анкетите преди гласуването поставят ГЕРБ дори на второ място зад новата партия против статуквото "Има такъв народ" (ИТН), на певеца и телевизионен водещ Слави Трифонов, който нанесе изненада като втори през април със 17,6%.

Сега анкетите предричат и на двете съперничещи си страни 20-21 процента.

67-годишният пенсионер Георги Паничев заяви, че е недоволен от "ексцесиите" на сегашната администрация и гласува за "стабилност", намек за ветерана Борисов, чието политическо дълголетие бележи посткомунистическата история на България.

34-годишната Виктория Николова заяви пред АФП, че нейният приоритет е "промени в здравеопазването, образованието, по-малко корупция". Отишла да гласува с двете си малки дъщери, тя каза, че се надява „децата ни да не емигрират, когато пораснат“.

Дори ГЕРБ да успее да излезе на първо място, "те няма да управляват", тъй като други партии я бойкотират, коментира политическият анализатор Страхил Делийски.

"Сега залогът е да се разбере дали изборите ще доведат до правителство, което ще продължи работата за трайна промяна, започната от временната администрация", каза друг анализатор, професорът от Нов български университет Антони Тодоров.

Самият Трифонов не се кандидатира и посочи, че няма да бъде министър-председател.

"Време е да завършим започнатото и да променим изцяло модела на управление", каза Трифонов в публикация във Фейсбук, като заяви, че се надява на нова администрация, управлявана от "млади хора, нови лица".

Основателят на "Демократична България" Христо Иванов повтори призива към избирателите: „Обърнете нова страница“.

Но социолозите прогнозират, че ИТН и предпочитаните от него партньори в лицето на партиите на протеста няма да достигнат мнозинство, предвиждайки вместо това пореден силно фрагментиран законодателен орган.

Ако задънената улица доведе до поредни избори, професор Тодоров предупреди, че „избирателите ще се изморят, тяхната подкрепа за демокрацията ще изчезне“, като екстремистите ще имат полза от това.

Но Боряна Димитрова от агенция "Алфа Рисърч" заяви, че "партиите осъзнават", че избирателите са уморени "и ще положат усилия да сформират правителство".

За първи път гласуването се провежда предимно машинно в опит да се ограничат измамите сред избирателите.

Временният кабинет се постара да се опита да ограничи широко разпространеното купуване на гласове и сплашване на избирателите - отдавна установени практики на политическите партии, които съставляват 5-19 процента от гласовете, според софийската Фондация за борба с корупцията. /БГНЕС