Стивън Колинсън, CNN

Идеята, че всеки кандидат за Белия дом ще се яви в съда, само шест дни преди събиранията в Айова, за да оспори 250-годишно разбиране за обхвата на президентството, е изключителна. Но Доналд Тръмп отново ще се опита да разшири тези правомощия, за да се спаси от съдебен гамбит с високи залози, който, ако успее, ще постави него и всеки друг избран президент над закона. Като се има предвид често заявяваното убеждение на 45-ия президент, че е имал почти всемогъщи правомощия, когато е бил на поста и че все още може да има право на тях, спектакълът, създаващ история, който предстои да се разиграе, не е толкова изненадващ. Фаворитът за номинацията на Републиканската партия казва, че ще бъде в Апелативния съд на САЩ за окръг Колумбия, за да гледа как адвокатите му твърдят, че има „абсолютен имунитет“ от съдебно преследване по делото за намеса във федералните избори през 2020 г.

Случаят и задаващият се съдебен процес произтичат от усилията на Тръмп да осуети волята на избирателите, след като загуби изборите през 2020 г. от Джо Байдън. Но с близостта си до събранията в Айова в понеделник, които дават началото на гласуването през 2024 г., случаят представлява зловещ предвестник на това как Тръмп предвижда възможен втори мандат. Бившият главнокомандващ вече предупреди, че евентуално завръщане в Белия дом ще бъде посветено на „възмездие“, което вероятно ще изпита конституционните ограничения както никога досега. Вчера Тръмп направи подобни претенции за имунитет в Джорджия, където се опитва да отхвърли наказателните обвинения на щатско ниво срещу него, които произтичат от усилията му да подкопае изборите в щата.

Ако беше успял да установи в съдилищата, макар и в дългосрочен план, че бивш президент е освободен от наказателно преследване за предполагаеми престъпления, извършени от него, докато беше на власт, той можеше да "разхлаби" законите в конституцията около кабинета, ако спечели през ноември и би могъл да промени начина, по който президентите действат в бъдеще. Тръмп вече даде отрезвително предупреждение как ще реагира, ако обжалването му бъде отхвърлено и се озове обратно в Белия дом. „Разбира се, имах право, като президент на Съединените щати и главнокомандващ на имунитет. Не съм водил кампания, изборите отдавна минаха. Търсех измама на гласоподавателите и я открих, което е мое задължение да направя, Управлявах нашата страна по друг начин“, написа Тръмп в социалната си мрежа Truth Social вчера. „Ако аз не получа имунитет, тогава "изкривеният" Джо Байдън няма да получи имунитет“, продължи Тръмп и допълни: „Джо ще бъде узрял за обвинение“.

Още веднъж, докато се стреми да си осигури голяма победа в Айова следващата седмица, Тръмп се опитва да използва престъпната си опасност, за да прокара разказа си за кампанията си, че е политически преследван. По време на кариерата си в бизнеса чрез доминиращата си шоубизнес персона в „The Apprentice“ и по време на бурно президентство, Тръмп се радваше да бъде най-влиятелният човек в Белия дом. При два импийчмънта и четири обвинения, често създава впечатлението, че правилата и законите, които управляват всички останали, не се отнасят за него. Той не се признава за виновен по всички повдигнати срещу него обвинения. Неговата жалба до тричленния апелативен състав се очаква да завърши във Върховния съд – който отхвърли искането на прокурор Джак Смит да пропусне апелативните съдилища и да ускори въпроса без коментар или отбелязано несъгласие. Много експерти разглеждат обжалването на Тръмп като опит да отложи процеса срещу себе си, който трябваше да започне през март, до изборите през ноември. Но никой не може да отрече, че това също се вписва в модела на Тръмп да се опитва да преклони властта според волята си. Той твърди, че опитите му да отмени изборите през 2020 г. са били в съответствие с официалните му задължения като президент, както е посочено в конституцията, да гарантира вярното изпълнение на законите. Но е извращение на длъжността да се предполага, че стремежът да се наруши предаването на властта попада някъде в задълженията на президента. Няма конституционна роля за президента при преброяването на гласовете или удостоверяването на изборните резултати.

Смит, който ръководи разследването на федералните избори, предупреди в документ до апелативния съд, че позицията на Тръмп, ако бъде подкрепена, може да отвори пътя за бъдещите лидери на САЩ да упражняват властта лъжливо, като допълни, че „заплашва да разреши на президентите да извършват престъпления, за да остане на поста”. Съгласно тълкуването на закона от Тръмп, президентът ще остане свободен от наказателно преследване за подобни нарушения дори след като вече не е на власт.

Президентите не са крале

Възгледът на бившия президент за безпрепятствения обхват на властта изглежда много подобен на Ричард Никсън, Той беше принуден да подаде оставка заради скандала "Уотъргейт" през 1974 г. "Е, когато президентът го прави... това означава, че не е незаконно", каза Никсън в прочутите си постпрезидентски интервюта с Дейвид Фрост. Докато Тръмп все още беше президент, друг съдия от апелативния съд – Кетанджи Браун Джаксън, който оттогава беше издигнат във Върховния съд от Байдън – даде своята гледна точка за неговото заграбване на властта, когато нареди на съветника на Белия дом Доналд Макган да свидетелства пред Камарата на представителите за руското разследване. Джаксън цитира основателите Джеймс Мадисън и Александър Хамилтън и френския дипломат Алексис дьо Токвил, за да обясни естеството на президентството.

„Казано просто - основният извод от последните 250 години записана американска история е, че президентите не са крале“, пише Джаксън. Тръмп би искал да се противопостави. Той често е твърдял, че президентите имат абсолютна власт и неговият четиригодишен мандат беше постоянно упражнение за противодействие на ограниченията, които съдилищата, историческият прецедент и собствените му адвокати и служители в Белия дом се опитваха да наложат. Тръмп, например, настоя, че телефонно обаждане, в което изглежда използва перспективата за военна помощ, за да принуди украинския президент Володимир Зеленски да обяви разследване срещу Байдън и семейството му, е „перфектно“. (Той беше отстранен от Камарата на представителите за злоупотреба с власт по този въпрос, но не беше осъден от Сената.) Той изтъкна подобни аргументи, когато се появиха доказателства, че е молил републиканските изборни служители в Джорджия да „намерят“ достатъчно гласове, за да отмени победата на Байдън. 

Убежденията и неразбирането на Тръмп за работата на президента може би бяха най-добре обобщени от изявлението му през юли 2019 г., че Конституцията му дава неограничена власт. „Според Член II имам правото да правя каквото си поискам като президент“, заяви тогава той. Член II от Конституцията излага задълженията на президентството, но поне в конвенционалните тълкувания не предполага неограничена изпълнителна власт. Тези аргументи може да са от решаващо значение за разрешаването на дълбоко опасните правни проблеми на Тръмп. И като конституционен въпрос, те биха могли да отекнат за следващите поколения. Но статута му на доминираща фигура в Републиканската партия, екстремната му реторика и клетвите му да упражнява мощна власт – ключова част от призива му към поддръжниците – означават, че те също са жизненоважен и непосредствен политически въпрос. Той не оставя никакво съмнение, че ако се върне в Белия дом, първо ще използва президентска власт, за да се опита да сложи край на наказателната си отговорност, като прекрати федералните си дела. Сщо така обеща да "изкорми" агенции като ФБР, които вижда като инструмент на „Дълбоката държава“, която има за цел да го "хване". Байдън предупреди в реч миналата седмиац, че Тръмп представлява сериозна заплаха за американската демокрация. „Атаката на Тръмп срещу демокрацията не е просто част от миналото му. Това е, което той обещава за бъдещето. Той е прям. Той не крие топката“, каза Байдън.

превод: Faktor.bg