За Андрей Солдатов и неговите приятели 24-ти февруари отбелязва края на Русия, каквато я познаваха. В ранните часове на този ден президентът Владимир Путин обяви, че е наредил руски войски да влязат в Украйна. „И изведнъж всичко, в което все още вярвахме, беше напълно компрометирано“, каза пред CNN Солдатов, руски разследващ журналист, който живее в самоналожено изгнание в Лондон. Животът в Русия от много години става все по-труден за дисиденти, независими журналисти и всеки, който говори срещу режима на Путин, но Солдатов казва, че хора като него все още са имали някаква надежда, за която да се държат, но войната е променила това.
„Беше ужасно да се живее при Путин и беше много далеч от идеята за демокрация, но все пак имахме установени институции, които почти бихме приели за даденост, че ще съществуват независимо от всичко, и изведнъж всичко се срина“ каза той, посочвайки почти пълното изкореняване на всички независими медии, гражданско общество и правозащитни групи. Една жена, която все още живее в Москва и която CNN нарича Олга, описа 24-ти февруари като точката, от която няма връщане. „Животът се превърна в кошмар, от който е невъзможно да се събудим, денонощно четене на новини, протести, на които имаше повече сили за сигурност, отколкото цивилни“, каза тя пред медията чрез услуга за криптирани съобщения, описвайки срама и безнадеждност, която изпитва. „Агресорът е нашата страна. Това ужасно клане се води от наше, от мое име“, казва тя.
CNN не публикува името на жената и използва псевдоним по нейно желание заради рискове за личната й безопасност. Говорейки пред чуждестранни журналисти за нейното участие в демонстрациите – и дори използването на думата „война“ за разлика от одобрения от Кремъл термин „специална военна операция“ – я излага на риск от арест и потенциална продължителна присъда затвор. Докато руските държавни медии създават впечатлението, че всички в Русия подкрепят войната и Путин, много от по-либералните, образовани и пътуващи граждани на страната прекараха последните девет месеца, ужасени от насилието, нанесено на Украйна от собствената им страна. Но с все по-репресивния режим, който потиска всякакви признаци на опозиция, изборът на онези, които не са съгласни, е изключително ограничен.
Стотици хиляди руснаци са напуснали страната, някои от принципи или защото са били изправени пред преследване, други, за да избегнат западните санкции или риска да бъдат извикани в армията. Хиляди са били задържани според правозащитни групи. Много други бяха принудени да се оттеглят от обществения живот или загубиха работата си, след като стотици западни компании се оттеглиха от Русия и много местни и чуждестранни неправителствени организации и групи за кампании бяха затворени.
Репресиите срещу несъгласието са брутални. Според независим мониторинг за правата на човека OVD-Info е имало повече от 19 400 задържания за протест срещу войната в Русия и десетки са преследвани всяка седмица съгласно нов закон, който забранява разпространението на „фалшива“ информация за инвазията (по който е обявен за национално издирване и българският журналист Христо Грозев - б. ред.).
Съд в Москва използва закона по-рано този месец, когато осъди критика на Кремъл Иля Яшин на повече от осем години затвор за това, че говори за предполагаемото убийство на цивилни от руски войски в украинския град Буча, край Киев. Кремъл отрече всякакво участие в масовите убийства, като същевременно повтори неоснователни твърдения, че изображенията на телата на цивилни са фалшиви.
Солдатов говори пред CNN в деня, в който получи в Лондон официално писмо от руските власти, в което се описват наказателни обвинения срещу него.
Подобно на Яшин и стотици други, той е обвинен в разпространение на невярна информация за руската армия и правоохранителните органи и сега е в руския списък с издирвани лица. Той отрича обвиненията и казва, че просто е съобщавал истината за действията на руското правителство в навечерието на и по време на нахлуването в Украйна.
Всички остатъци от свободна преса бяха унищожени от началото на войната. Западните публикации и сайтовете на социалните медии бяха блокирани онлайн, принуждавайки руснаците, търсещи алтернативи на официалната пропаганда, да преминат в нелегалност, използвайки виртуални частни мрежи или VPN, които позволяват на хората да сърфират в интернет свободно, като криптират своя интернет трафик. Данни от Sensortower, компания за проучване на пазара на приложения, показват, че осемте най-добри VPN приложения в Русия са били изтеглени почти 80 милиона пъти в Русия тази година, въпреки усилията на правителството да спре използването им.
Няма останали приятели
Затягането принуди много хора да преосмислят бъдещето си в Русия. Според официалната статистика, публикувана от руското правителство, повече от половин милион души са напуснали Русия през първите 10 месеца на годината – над два пъти повече през цялата 2021 г. Истинският брой може да е много по-голям, тъй като много вероятно биха напуснали неофициално. Не е ясно колко са напуснали по политически причини, но почти 50 000 руски граждани са поискали убежище в друга страна през първите шест месеца на годината, според агенцията на ООН за бежанците, ВКБООН. Това е повече от годишната цифра за която и да е от последните 20 години.
Граничният патрул на САЩ регистрира 36 271 срещи с руски граждани между октомври 2021 г. и септември 2022 г. Броят включва хора, които са били задържани или експулсирани от граничните сили и е значително по-висок от 13 240 и 5 946, регистрирани през предходните две фискални години.
OK Russians, организация с нестопанска цел, която помага на руски граждани, бягащи от преследване, казва, че нейните проучвания показват, че тези, които напускат, са средно по-млади и по-образовани от руската общественост като цяло. „Ако вземете московската либерална интелигенция и, разбира се, говоря само за хората, които познавам, бих казал, че може би 70% са останали. Това са журналисти, хора от университети, понякога училища, художници, хора, които имат клубове и [фондации] в Москва, които бяха затворени“, каза Солдатов.
Хората, които са напуснали Русия, бледнеят в сравнение с повече от 4,8 милиона украинци, които са се регистрирали като бежанци в цяла Европа поради войната, но огромният отлив на предимно образовани хора оказва значително въздействие върху руското общество. „Ако губите образованата част от населението от средната класа, тогава това има значение за вашите икономически перспективи, но има значение и за потенциалното политическо преустройство на страната“, каза Кристин Берзина, експерт по Русия в Германския фонд Маршал на Съединените щати. Тя посочи изселването на либерални, образовани иранци след революцията в страната от 1979 г. като пример за това какво може да се случи, когато голям брой хора от такава демография напуснат страната. „Не е нужно да имате напълно радикализирано население, за да можете да подкрепите радикален режим“, казва тя.
„Ужасяващо чувство“
Мария има само един приятел в Москва. Всички останали са избягали след решението на президента Владимир Путин да започне инвазия в Украйна. „Всички те си тръгнаха точно в началото на март. За тях е невъзможно да живеят в страна, която е започнала война“, споделя рускинята.
Мария помоли CNN да не публикува пълното й име или подробности за нейния работодател поради съображения за лична сигурност. Неправителствената организация, за която работи Мария, се счита за "чуждестранен агент" съгласно наскоро разширения закон на Русия за чуждестранните агенти, което означава, че тя е изложена на риск да бъде преследвана.
„Всеки, който е против войната, видя живота си просто унищожен. Не можем да се оплачем сега, защото някой веднага ще ви каже – и то съвсем разумно – че "никой не се интересува от вас в момента". Най-потърпевши са украинците. Разбира се, те сега са в много по-лоши условия. Но това не означава, че сме добре", коментира Мария. Тя допълва, че е решена да остане в Русия, въпреки че всичките й приятели и синът й са напуснали. Възрастната й майка не може и не иска да пътува в чужбина, а Мария не желае да я напусне. „Ако знаех със сигурност, че границите няма да бъдат затворени и мога да дойда по всяко време, ако майка ми има нужда от помощта ми, вероятно щеше да ми е по-лесно да си тръгна. Но знаейки, че нещо друго може да се случи всеки момент, ме плаши“, казва още жената, която е решила да остане да живее в руския кошмар.
Тя все още вярва, че работата й е важна, но допълва, че се бори да види някаква надежда за бъдещето. Подобно на Олга, тя описва собствения си живот като постоянен цикъл от паника, ужас, срам и съмнение в себе си. „Постоянно си разкъсван: ти ли си виновен? Не направи ли достатъчно? Можете ли да направите нещо друго или не и как трябва да постъпите сега?“ тя каза. „Няма никакви перспективи. Аз съм възрастен и не бях разбрал точно целия си живот, но като цяло разбрах какво ще се случи след това. Сега никой нищо не разбира. Хората дори не разбират какво ще им се случи утре.”
Солдатов коментира, че е започнал да се съмнява в собствената си самоличност. „Нещата, които държахме, като паметта за Втората световна война, например, станаха напълно компрометирани“, казав той, имайки предвид неоснователното твърдение на Путин, че руските сили „денацифицират“ Украйна.
„Част от руската национална идентичност е, че руската армия помогна да спечели войната (срещу хитлеристка Германия) и сега се чувства абсолютно погрешно, защото това послание беше използвано от Путин. Започвате да поставяте под въпрос историята“, каза той, добавяйки, че благоприятната реакция на някои части от руското общество към инвазията го е подтикнала да изследва предвоенната реторика в Германия.
Говорейки за руснаците като за „ние“, започна да се чувства погрешно, защото той дълбоко не е съгласен с действията на Русия, каза той. Но казването „руснаци“ също не изглежда правилно. „Тъй като, разбира се, аз съм руснак, нося и известна частична отговорност за случващото се и не искам да се крия от това.“, категоричен е Солдатов.
Превод: Faktor.bg
Още от Свят
Ислямистите завзеха летището на Алепо, спешни консултации между Русия, Иран и Турция
Външните министри на Русия и Иран изразиха "изключителна загриженост" от ескалацията на военните действия в Сирия
Вучич се оправдава: Няма сръбско участие в атаката срещу ключов канал в Косово
Късно на 29 ноември във Вараж, село в община Зубин Поток в Северно Косово, избухна експлозия в канала Ибар-Лепенац, който снабдява с вода и Прищина
Наистина ли Руската федерация атакува Киев с ракетите „Орешник“?
ISW отбелязва, че няма нищо ново във възможностите на този вид ракети и използването им няма да доведе до по-нататъшна ескалация на войната