Ако човекът не знае, не познава нищо, за което би жертвал живот, той не би узнал и за какво би могъл да живее
Няма възкресение без кръст. В седмицата на страданията на Христос – за значението, което християните влагат в понятието "кръстоносене", за това, че всеки човек може да придаде смисъл на неизбежните страдания, през които преминава в живота си, като ги посвети на цел, по-голяма от самия него. Това коментира в интервю за БНР д-р Николай Михайлов.
Интеграцията на човек е невъзможна без организация на вътрешния живот, без неговото съгласуване около идеята за смисъл. Смисълът е това, което е по-значимо, по-важно, по-дълбоко, по-обичано от нас самите. Това, заради което ние бихме жертвали живот.
Ако човекът не знае, не познава нищо, за което би жертвал живот, той не би узнал и за какво би могъл да живее.
В състояние на крайно неблагоприятни обстоятелства човекът оцелява само ако посвети това страдание на ценност, която е по-висока от него, в името на която той трябва да оцелее. В такъв случай оцеляването му става синоним на подвиг, на кръстоносене, ако този човек е християнин. А няма нищо по-благородно в човешкия живот от носенето на кръста, който Христос е носил преди 2000 години. Това е християнското наследство, християнският възглед върху страданието.
Страданието е дълбоко осмислено, защото е носене на кръст.
А след Кръста идва Възкресението. Именно след кръста. Защото няма Пасха, няма Възкресение без жертва, без саможертва, без кръстоносене. Между тези два полюса на тържеството на великата победа и на великото изпитание на саможертвата се движи и човешкият живот.
Възпитанието и превъзпитанието на модерния човек би трябвало да го върне именно към европейската традиция, която е християнска по вероизповедна принадлежност.
Фактор
Интеграцията на човек е невъзможна без организация на вътрешния живот, без неговото съгласуване около идеята за смисъл. Смисълът е това, което е по-значимо, по-важно, по-дълбоко, по-обичано от нас самите. Това, заради което ние бихме жертвали живот.
Ако човекът не знае, не познава нищо, за което би жертвал живот, той не би узнал и за какво би могъл да живее.
В състояние на крайно неблагоприятни обстоятелства човекът оцелява само ако посвети това страдание на ценност, която е по-висока от него, в името на която той трябва да оцелее. В такъв случай оцеляването му става синоним на подвиг, на кръстоносене, ако този човек е християнин. А няма нищо по-благородно в човешкия живот от носенето на кръста, който Христос е носил преди 2000 години. Това е християнското наследство, християнският възглед върху страданието.
Страданието е дълбоко осмислено, защото е носене на кръст.
А след Кръста идва Възкресението. Именно след кръста. Защото няма Пасха, няма Възкресение без жертва, без саможертва, без кръстоносене. Между тези два полюса на тържеството на великата победа и на великото изпитание на саможертвата се движи и човешкият живот.
Възпитанието и превъзпитанието на модерния човек би трябвало да го върне именно към европейската традиция, която е християнска по вероизповедна принадлежност.
Още от България
Италиански институт: Цар Самуил се завърна - историческо събитие с политически последици за Балканите
"Немалко трудно пренебрегват факта, че пристигането на останките и пищната церемония, която го съпътства, съвпадат на практика с началото на предизборната кампания за президентските избори", пише коментаторът
Нова платформа осветява България - от изборите до парите зад политиката
„Обичам данните“, казва създателят на тази наистина впечатляваща платформа – Атанас Стоянов, суперпрограмист, който от години живее във Флорида, САЩ, но все по-често се връща в родината и май ще си остане тук.
Министерството на финансите : ГЕРБ разпространява неверни твърдения и внушения
"Сметната палата е независим орган и като такъв работата ѝ не подлежи на вмешателство. Твърдения за „устни указания“ от страна на МФ също противоречат на всякакви законоустановени практики", твърдят от там