Ако човекът не знае, не познава нищо, за което би жертвал живот, той не би узнал и за какво би могъл да живее
Няма възкресение без кръст. В седмицата на страданията на Христос – за значението, което християните влагат в понятието "кръстоносене", за това, че всеки човек може да придаде смисъл на неизбежните страдания, през които преминава в живота си, като ги посвети на цел, по-голяма от самия него. Това коментира в интервю за БНР д-р Николай Михайлов.
Интеграцията на човек е невъзможна без организация на вътрешния живот, без неговото съгласуване около идеята за смисъл. Смисълът е това, което е по-значимо, по-важно, по-дълбоко, по-обичано от нас самите. Това, заради което ние бихме жертвали живот.
Ако човекът не знае, не познава нищо, за което би жертвал живот, той не би узнал и за какво би могъл да живее.
В състояние на крайно неблагоприятни обстоятелства човекът оцелява само ако посвети това страдание на ценност, която е по-висока от него, в името на която той трябва да оцелее. В такъв случай оцеляването му става синоним на подвиг, на кръстоносене, ако този човек е християнин. А няма нищо по-благородно в човешкия живот от носенето на кръста, който Христос е носил преди 2000 години. Това е християнското наследство, християнският възглед върху страданието.
Страданието е дълбоко осмислено, защото е носене на кръст.
А след Кръста идва Възкресението. Именно след кръста. Защото няма Пасха, няма Възкресение без жертва, без саможертва, без кръстоносене. Между тези два полюса на тържеството на великата победа и на великото изпитание на саможертвата се движи и човешкият живот.
Възпитанието и превъзпитанието на модерния човек би трябвало да го върне именно към европейската традиция, която е християнска по вероизповедна принадлежност.
Фактор
Интеграцията на човек е невъзможна без организация на вътрешния живот, без неговото съгласуване около идеята за смисъл. Смисълът е това, което е по-значимо, по-важно, по-дълбоко, по-обичано от нас самите. Това, заради което ние бихме жертвали живот.
Ако човекът не знае, не познава нищо, за което би жертвал живот, той не би узнал и за какво би могъл да живее.
В състояние на крайно неблагоприятни обстоятелства човекът оцелява само ако посвети това страдание на ценност, която е по-висока от него, в името на която той трябва да оцелее. В такъв случай оцеляването му става синоним на подвиг, на кръстоносене, ако този човек е християнин. А няма нищо по-благородно в човешкия живот от носенето на кръста, който Христос е носил преди 2000 години. Това е християнското наследство, християнският възглед върху страданието.
Страданието е дълбоко осмислено, защото е носене на кръст.
А след Кръста идва Възкресението. Именно след кръста. Защото няма Пасха, няма Възкресение без жертва, без саможертва, без кръстоносене. Между тези два полюса на тържеството на великата победа и на великото изпитание на саможертвата се движи и човешкият живот.
Възпитанието и превъзпитанието на модерния човек би трябвало да го върне именно към европейската традиция, която е християнска по вероизповедна принадлежност.
Още от България
Плевнелиев: Следя казуса с „Баба Алино“! Не може да има половин прозрачност и половин върховенство на закона
Бившият държавен глава отбеляза, че по случая „Баба Алино“ все още не е чута официалната позиция на ДНСК.
Ще поведе ли патриарх Даниил хомофобско шествие?
Тома Биков: Направихме твърде много компромиси с ДПС и ПП-ДБ
Депутатът беше категоричен, че отговорността за настоящото управление е изцяло на президента Румен Радев и „Прогресивна България“