Ако човекът не знае, не познава нищо, за което би жертвал живот, той не би узнал и за какво би могъл да живее
Няма възкресение без кръст. В седмицата на страданията на Христос – за значението, което християните влагат в понятието "кръстоносене", за това, че всеки човек може да придаде смисъл на неизбежните страдания, през които преминава в живота си, като ги посвети на цел, по-голяма от самия него. Това коментира в интервю за БНР д-р Николай Михайлов.
Интеграцията на човек е невъзможна без организация на вътрешния живот, без неговото съгласуване около идеята за смисъл. Смисълът е това, което е по-значимо, по-важно, по-дълбоко, по-обичано от нас самите. Това, заради което ние бихме жертвали живот.
Ако човекът не знае, не познава нищо, за което би жертвал живот, той не би узнал и за какво би могъл да живее.
В състояние на крайно неблагоприятни обстоятелства човекът оцелява само ако посвети това страдание на ценност, която е по-висока от него, в името на която той трябва да оцелее. В такъв случай оцеляването му става синоним на подвиг, на кръстоносене, ако този човек е християнин. А няма нищо по-благородно в човешкия живот от носенето на кръста, който Христос е носил преди 2000 години. Това е християнското наследство, християнският възглед върху страданието.
Страданието е дълбоко осмислено, защото е носене на кръст.
А след Кръста идва Възкресението. Именно след кръста. Защото няма Пасха, няма Възкресение без жертва, без саможертва, без кръстоносене. Между тези два полюса на тържеството на великата победа и на великото изпитание на саможертвата се движи и човешкият живот.
Възпитанието и превъзпитанието на модерния човек би трябвало да го върне именно към европейската традиция, която е християнска по вероизповедна принадлежност.
Фактор
Интеграцията на човек е невъзможна без организация на вътрешния живот, без неговото съгласуване около идеята за смисъл. Смисълът е това, което е по-значимо, по-важно, по-дълбоко, по-обичано от нас самите. Това, заради което ние бихме жертвали живот.
Ако човекът не знае, не познава нищо, за което би жертвал живот, той не би узнал и за какво би могъл да живее.
В състояние на крайно неблагоприятни обстоятелства човекът оцелява само ако посвети това страдание на ценност, която е по-висока от него, в името на която той трябва да оцелее. В такъв случай оцеляването му става синоним на подвиг, на кръстоносене, ако този човек е християнин. А няма нищо по-благородно в човешкия живот от носенето на кръста, който Христос е носил преди 2000 години. Това е християнското наследство, християнският възглед върху страданието.
Страданието е дълбоко осмислено, защото е носене на кръст.
А след Кръста идва Възкресението. Именно след кръста. Защото няма Пасха, няма Възкресение без жертва, без саможертва, без кръстоносене. Между тези два полюса на тържеството на великата победа и на великото изпитание на саможертвата се движи и човешкият живот.
Възпитанието и превъзпитанието на модерния човек би трябвало да го върне именно към европейската традиция, която е християнска по вероизповедна принадлежност.
Още от България
ЕК: България е без напредък в реформата на ВСС и неефективна в борбата с корупцията по високите етажи
Остават индикации за политическо и икономическо влияние върху медиите, макар че ЕК отчита продължаването на законодателните реформи за справяне с оставащите недостатъци по отношение на прилагането на задълженията за разкриване на собствеността им
„Продължаваме Промяната“ внесе пакет от предложения за бюджета, предвижда облекчения за бизнеса и подкрепа
Разходите за предложенията са 183,6 милиона евро, без да се увеличава бюджетния дефицит
Бургас почете паметта на жертвите от терористичния атентат на летище Сарафово
На 18 юли 2012 година при терористична атака загинаха петима израелски туристи и българският автобусен шофьор Мустафа Кьосов, а десетки други бяха ранени