Д-р Михайлов: Инфекцията с Covid-19 дойде на терена на прекалена тревожност като една оздравителна програма

Епидемията с Covid-19 e събитие травматично, дори за тези, които го подценяват с или без аргументи. То ще се отрази в един по-общ контекст на сигурността. Това каза в ефира на Би Ти Ви психиатър д-р Николай Михайлов, който се опита да направи свой прочит какво е въздействието на заразата върху психиката на хората. 

Светът през това десетилетие преживя няколко труса, единият от тях е финансов и голямата несигурност, свързана с разстройството на глобалния ред. Хегемонията на САЩ е оспорвана от Китай, още повече че самият хегемон е в упадък. САЩ са разцепени поне на две, преживяват драматично неразрешените си проблеми, без да е ясен изходът от тях. Тоест, коронавирусната инфекция дойде на терен на една прекалена тревожност. 

Либералната идеология, която беше до голяма степен прогресистка, дори обяви, че историята е завършена, лансирайки идеята, че ние живеем в консумативен рай. Това беше силно подкопано като версия на бъдещето в резултата на споменатите трусове. Мъдреци прозряха, че този режим на потребление не може да трае дълго. И в някакъв смисъл Covid-19 е една здравословна оздравителна програма – как трябва да се живее, какво представлява реалната опасност, какво означава един американски ред, който може да бъде заменен от капитализма на Китай, който е различен от това, на което сме свикнали от Просвещението насам. 

Оптимистите обаче са голословни, те са във властта на настроения, които не могат да бъдат оспорвани с аргументите на разума. Има пропаганда, която да обнадеждава – Covid-19 не съществува, затова си носете новите дрехи. Има една такава позиция на благоразумния цинизъм – видяхме какво се случи в Швеция, Беларус, Бразилия. Сега се каят, макар и не с цял глас. 

Д-р Михайлов обясни много детайлно тезата си за тревожността, като особено състояние на психиката в ситуация на пандемия. По думите му липсата на тревожност не е добър атестат – ако не е една особеност на характера, то тя е нещо квази дебилно и не много интелигентно, защото тревожността е въображение на възможностите. Въпросът е, че тази тревожност е овладима, ако човек има към своя интелект алгоритми за справяне с тази тревожност. Има хора, които се тревожат с основание, правят го за себе си и за другите. Уважението към тревогата на другите е морално качество и стил. Добре е човек да бъде толерантен, да мисли върху тревогите на другите като разбираеми, подчерта психиатърът.