В интервю за bnr проф. д-р Здравка Валерианова, която има над 30-годишен опит в сферата на регистрация на злокачествените заболявания, епидемиологията на рака и раковия контрол и е ръководител на Националния раков регистър, коментира неговото състояние. Поводът е, че здравното министерство предлага прехвърлянето на регистъра към Националния център за обществено здраве и анализи. Аргументът за това е - навременно и качествено събиране на данни за онкозаболяванията и подготвяне на анализи за тяхното разпространение. Регистърът сега се поддържа от столичната Специализирана болница по онкология.

Профилактиката, каквато е в момента, не отговаря по никакъв начин на изискванията за качествен онкологичен скрининг.

Заплащането от Националната здравно-осигурителна каса (НЗОК) на определен пакет профилактични дейности, извършвани от общопрактикуващите лекари, не е начин за решаване на проблема с профилактиката на злокачествените заболявания в България.

Една от основните цели на Европейския антираков план е създаването на разширени ракови центрове - нещо, което имахме в България, бившите онкологични диспансери. Тези диспансери работеха, те бяха част от националната мрежа на рака в България. Тази мрежа се разгради. В момента стигнахме до колапс на злокачествените заболявания. Не само наново трябва да създадем тази мрежа по препоръките на Европа, наново трябва да създадем и Национален онкологичен център.

Да не дава Господ в момента в България някой да е болен от рак. Той ще има да се лута къде да отиде, при кого да отиде, при този, при онзи специалист.

Университетските болници лекуват все повече и повече тежки и запуснати случаи със злокачествени заболявания, които не желаят да лекуват частните лечебни заведения, защото не носят пари. Те са един огромен разход, който не е регламентиран и болните, особено терминално болните със злокачествени заболявания, имат сериозни проблеми с това по какъв начин да се осигури контрол на тяхната болка, кой да извършва палиативните грижи.

Националният раков регистър ще спре да съществува, ако бъде одобрено прехвърлянето му към Националния център за обществено здраве и анализи. Той трябва да се осъвремени. До момента тези данни не се използват ефективно за планиране на онкологичната грижа, а предлаганата промяна не решава този проблем. Фокусът трябва да бъде в това за какво може да служи тази информация.

Единственото и основно нещо е къде да бъде локализиран и кой да се грижи за него. Поддържането му, ако може да стане без средства, без хора, ей така във въздуха, няма как да се случи. Просто няма да има вече раков регистър.

Понастоящем, поради това, че вниманието е фокусирано върху това как да печелим, особено при частните лечебни заведения, как повече пари да вземаме от здравната каса, как повече да караме пациентите да плащат за нашето злокачествено заболяване, се създават клиники, отделни филиали, където се извършва единствено и само медицинска онкология. Но лечението на проблема рак не е само медицинска онкология, не е само лъчелечение. То е комплекс от грижи. Вътре има хирургическо лечение, профилактика, експериментален отдел, където се извършват научни изследвания. Там трябва и да се диспансеризират и проследяват съответните пациенти.