Хари Хараламбиев

Идат избори за кметове и общински съветници. В мен те възбудиха размисли за демокрацията, определяна като субстанция на духа.

Литературният нобелист Уинстън Чърчил, разсъждавайки върху нея е стигнал до извода, че „Демокрацията е най-лошата държавна форма с изключение на всички останали”.
Поданикът на изящната словесност Бърнард Шоу е стигнал до други прозрения: „Демокрацията е гаранция, че няма да получите по-добро управление, отколкото заслужавате”.
Мислейки за „субстанцията на духа”, ще кажа: Демокрацията не може да бъде подарена. Тя трябва да бъде завоювана, трябва да бъде желана. А за да бъде желана, необходимо е да се знае какво представлява.

Демократичните принципи, върху които е изградено обществото ни, позволяват на всеки пълнолетен гражданин да участва в националните и местни избори, да се кандидатира било за народен представител, било за кмет или общински съветник. Това е негово иманентно право.

След като са известни кандидатите за кметове и общински съветници, перото ми е изкушено. Именно то роди настоящите редове.

Кандидат кметовете, правно задължително е

преди да заговорят в бъдеще време, да говорят в сегашно

Пред избирателите да представят трудовите си биографии; да отговорят какъв е бил приносът им до днес, за да бъде Пазарджик с европейска физиономия. Да отговорят с какво са допринесли той да стане по-уютен, по-красив, а защо не и по-мъдър?
И още: Притежават ли дарбата да бъдат автентични, дълбоко истинни? В състояние ли са да опровергаят робуващата теза, че живеем във време на национална амнезия? Ще се предпазят ли от завистта, която подържа съмненията живи, дори при очевидните факти?

При срещите с избирателите ще имат ли доблестта да отдадат дължимото на Тодор Попов за устрема му към красотата и хармонията на нашия живот?

Познавайки го не от вчера, ще кажа: До днес не е злепоставил, а е огласявал истината за стореното. Следва своя път. Чужд му е компромисът по отношение на онова, което го вълнува и тревожи.

Съзнанието ми е пронизано и за кандидат общинските съветници.

Аз ще гласувам за тези, които ненатрапват истината за себе си. За тези, които са способни да възбудят сетивата на гражданите, които притежават чувствителност, въображение и проницателност. Мечтая за съветници духовно извисени, четящи.

От опит зная, че избирателят иска да бъде в диалог със съветника, който да е на висотата на значимото във всичко, навсякъде. Защото няма по-досадно нещо от среща с хора, на които няма какво и как да се каже.

Ще подкрепя за съветници онези, за които енергията е породена от любов. И когато общуват с хората да държат сметка за морала на словото, да се предпазват от прекомерната му употреба.

И кандидат кметовете, и кандидат общинските съветници трябва да се предпазват от безсмислието на самонадеяно изречени, лишени от идейно температурни думи.

Задължени са да помнят казаното от знаменития Ърнест Хемингуей: „Не е необходимо да харесваш опонента си. Достатъчно е само да не злословиш против него, защото това е проява на липса на интелигентност, на лош вкус и на възпитание”.

Тези, които искат да обитават високата сграда, длъжни са да спечелят доверието на хората. С мислите и делата си да изтръгнат признанието на нашия съгражданин: „ Аз съм българин, само благодарение на този велик град Пазарджик”.

Идат избори. Да бъдем будни.