Димитър Иванов

Румен Радев не може да избяга от стигмата „Крим е руски“. И цял век да се търкаля в розовите сънища на мръсната българска политика, човекът от Славянова няма да премине в друго мисловно измерение. Всичко „добро“ за България и национално отговорно той ще продължи да пречупва единствено през призмата на кое е добро и лошо за Русия.

Лидерът на младата и мъглява нова формация „Прогресивна България“ сякаш успяваше с мълчание и нотка загадъчност да провокира любопитството на публиката за новата му мисия на политик. Но от три дни абдикиралият от паста президент е 

в офанзива

Смени кожата си, но нравът му отново го издава. По три ключови теми за бъдещето на страната той заговори с езика на Кремъл, като агент за подривни операции. Но действията му единствено бият камбаната, че България е в опасност, в ход е преврат за смяна на геополитическата ни ориентация!

1. Обяви се против проучванията за шистов газ в Добруджа. Можело да има такива, но само в Черно море. Какъв е проблемът с Добруджа? Никой не говори за добив, а за сондажи, които да разкрият какво богатство имаме в недрата на земята си. Тази позиция на Радев обслужва единствено и само  руския монопол на деривати в България. Радев си играе подло със страховете на хората, че ще загробим житницата на България. И преди 10 години руски агенти организираха протести и успяха да наложат мораториум върху проучванията, независимо че вече има модерни и безопасни технологии и за проучвания и за добив на газ от шисти. Успешно се прилагат в редица развити страни, дори и в путинова Русия.

2. След посещение в Плевенско заговори, че "Лукойл-Нефтохим" трябвало да преработва петрол сорт „Урал“, тоест този който се добива в Русия и в момента се търгува на много ниска цена. Отново провокация, насочена към страховете на хората след войната с Иран и скока на цените на горивата на международните пазари. За да преработва нашата рафинерия сорт „Урал“, означава да се внася руски нефт, тоест да падне санкциите срещу Кремъл, вследствие на мръсната война, която водят от четири години срещу Украйна. Ако се реализира планът на Радев, това означава да предадем Киев, да застанем на страната на насилника и масовия убиец, но да предадем и общите ценности, които изповядваме с европейските си партньори.

3. Късно снощи Радев скочи и срещу действията на правителството на Андрей Гюров, който при посещение в Украйна подписа 10-годишен договор за сътрудничество. Това не било работа на служебно правителство. От договора с Украйна България ще има само стратегически ползи с дълъг хоризонт. Но новия политик забрави, че именно негово служебно правителство подписа 10-годишен договор с турската "Боташ", който всеки ден ощетява българите с половин милион евро.

С тези три позиции Радев излезе от мимикриращия мрак на мълчанието.  Няма съмнение, че

 руските интереси са му по-мили от българските

А и с тези ретроградни и провокативни позиции, човек се пита: какво и е прогресивното на тази „Прогресивна България“? Стръв за наивници, които дори не искат да проумеят, какво им готвят руската нагайка и зеленият чорап.

Ще си спомнят след 19 април 2026 година  думите на Захари Стоянов: „Аман, бей, аман! Лошо нещо било московлука.“ Но дано да не е късно!