Христо Христов, desebg.com

Обръщам се към тези, на които им пука. Да, да, точно към вас, които не загубихте чувствителност към истината и винаги много добре сте различавали лъжата.

Да, обръщам се към вас, които винаги сте знаели, че червената химера в България е била и ще си остане инструмент на злото в Кремъл.

Обръщам се към вас, които искате престъпленията на комунистическия режим да се знаят, за да не се повтарят, а неговите жертви – да се помнят, за да не се забравят.

Обръщам се към вас, хора на честта, достойнството, гражданската съвест и доблест. Обръщам се, защото забравихме „Белене“.

Допуснахме да забравим ада на най-големия комунистически лагер, допуснахме да забравим и хилядите негови страдалци.

Сега на „Белене“ няма годишни поклонения, няма мемориал за жертвите, държавата се подиграва и е блокирала предложението това свято място да получи статут на недвижима културна ценност от национална значение. Да стане национален паметник…

Ще оставим ли това да продължава така? Нали „Белене“ е българската Голгота? Може ли да забравим всичко това?

Не! Ние във фондация „Истина и памет“ сме убедени, че само максимално широко обединение на хората, които не искат това бездействие да се превърне в нова срамна страница от българската болест да сме все неорганизирани, невярващи, безразлични, все чакащи някой друг да го направи, може да промени сегашното положение.

Затова призоваваме паметта за „Белене“ и неговите герои, които трябва да предадем на следващите поколения, да стане наша кауза и да ни обедини. Сега.

При едно единствено условие: прозрачност, широко съгласие за взимане на решения, публичност и отчетност.

Всеки, който желае да се включи, да помага и подкрепя каузата, както може, отблизо или далече, от България или извън нея, нека да пише на (lager.belene.pamet@gmail.com). Там ще се преброим, ще се организираме, планираме и взимаме решения.

Очакваме ви! Нека заедно да върнем традицията към паметта за жертвите на концлагера „Белене“! Нека пак бъдем заедно на Втори обект на годишното поклонение тази година, като първа крачка!