С най-много болнични се оказват жителите на икономически добре развитите региони
Дългите болнични са стопили малко над 336 млн. лв. от хазната. Това показват данните на Националния осигурителен институт (НОИ) за първите девет месеца на 2018 г.
Само за последните 4 месеца изплатената сума е скочила със 118,2 млн. лв. Обезщетенията били изплатени на 650 396 нашенци за 10 946 469 дни, което означава, че средно всеки е боледувал по 17 дни и е получавал по 30 лв. на ден. Сумата за тези, които са боледували поне 17 дни, набъбва до малко над 500 лв.
Болничните се равняват на 80% от дохода, на който се осигуряват служителите. При месечна заплатата над максималния осигурителен доход, който е 2600 лв., лицето, което не може да изпълнява задълженията си, има право на 80% от максималния осигурителен доход. Това означава, че българските служители не могат да вземат обезщетение по-високо от 2080 лв. на месец. При заплата от 4000 лв. например, ако служителят боледува месец, стандартът му на живот драстично ще спадне. Бюджетът му ще се стесни с 1920 лв.
Най-болни според статистиката се оказват жителите на икономически добре развитите региони. Първенци по болнични са София, Пловдив и Варна. Това се дължи на факта, че именно там броят на осигурените лица е най-голям. Същевременно хората в регионите с голяма безработица не си позволяват да отсъстват от работа заради болест. Малък е броят на изплатените обезщетения във Видин, Силистра и Добрич.
Същевременно жените боледуват по-често от мъжете. Дните, в които нежният пол не е бил в състояние да изпълнява служените си задължения, са с почти 2 млн. повече, а изплатената сума с 39 млн. лв. повече. Междувременно краят на 2017 г. беляза рекорден брой болнични, изплатени от НОИ и работодателите – над половин милиард лева. През 2010 г., когато бизнесът започна да изплаща първите три дни от болничния, сумата е била далеч по-малка.
Дългите боледувания са стрували на държавата около 288 млн. лв. С тази мярка се целеше намаляване на разходите на осигурителния институт. Тя даде резултат, но за кратко. От 2013 г. насам разходите само растат. Миналата година правителството е заделило със 72% повече държавни средства спрямо 2009 г. когато всичко се поемаше от осигурителния институт.
Фактор
Само за последните 4 месеца изплатената сума е скочила със 118,2 млн. лв. Обезщетенията били изплатени на 650 396 нашенци за 10 946 469 дни, което означава, че средно всеки е боледувал по 17 дни и е получавал по 30 лв. на ден. Сумата за тези, които са боледували поне 17 дни, набъбва до малко над 500 лв.
Болничните се равняват на 80% от дохода, на който се осигуряват служителите. При месечна заплатата над максималния осигурителен доход, който е 2600 лв., лицето, което не може да изпълнява задълженията си, има право на 80% от максималния осигурителен доход. Това означава, че българските служители не могат да вземат обезщетение по-високо от 2080 лв. на месец. При заплата от 4000 лв. например, ако служителят боледува месец, стандартът му на живот драстично ще спадне. Бюджетът му ще се стесни с 1920 лв.
Най-болни според статистиката се оказват жителите на икономически добре развитите региони. Първенци по болнични са София, Пловдив и Варна. Това се дължи на факта, че именно там броят на осигурените лица е най-голям. Същевременно хората в регионите с голяма безработица не си позволяват да отсъстват от работа заради болест. Малък е броят на изплатените обезщетения във Видин, Силистра и Добрич.
Същевременно жените боледуват по-често от мъжете. Дните, в които нежният пол не е бил в състояние да изпълнява служените си задължения, са с почти 2 млн. повече, а изплатената сума с 39 млн. лв. повече. Междувременно краят на 2017 г. беляза рекорден брой болнични, изплатени от НОИ и работодателите – над половин милиард лева. През 2010 г., когато бизнесът започна да изплаща първите три дни от болничния, сумата е била далеч по-малка.
Дългите боледувания са стрували на държавата около 288 млн. лв. С тази мярка се целеше намаляване на разходите на осигурителния институт. Тя даде резултат, но за кратко. От 2013 г. насам разходите само растат. Миналата година правителството е заделило със 72% повече държавни средства спрямо 2009 г. когато всичко се поемаше от осигурителния институт.
Още от Улицата
България е сред трите страни в ЕС с най-кратка очаквана продължителност на трудовия живот
Очакваната продължителност на трудовия живот в ЕС достига рекордните 37,5 години през 2025 г., показват данни на Евростат. България остава сред страните с най-кратък трудов живот – едва 34,6 години, докато Нидерландия е европейският лидер с 44 години.
САЩ с международна инициатива за световна борба с крайнолевия тероризъм
Очаква се днес над 60 делегации от Европа до Азия да присъстват на събитието, озаглавено "Възраждане на политическия тероризъм" и председателствано от американския държавен секретар Марко Рубио
Тържество в Слънчевата зала на НИМ отбелязва 189 години от рождението на Васил Левски
Инициативата е посветена на живота, делото и духовното наследство на Васил Левски и има за цел да отдаде почит към неговата личност чрез среща между науката, културата и обществената памет