Даниела Горчева

Преди време, докато бяхме в родния му Лимбург, минахме със съпруга ми покрай американското военно гробище, където са погребани загиналите за свободата на Нидерландия американски войници и офицери. 

Беше потресаващо да види човек тези хиляди и хиляди бели кръстове над надгробните паметници. Осем хиляди!

 Невъобразимо е просто. Аз си представих тези млади хора, които никога не са се върнали в прегръдките на своите родители, на своите майки, на своите съпруги и любими, на своите деца. И двамата с Мартин се разстроихме при тази гледка, която ни напомни за страшната цена на свободата. 

Само няколко дни по-късно обаче по нидерландската телевизия в най-гледаното време напомниха за стотиците жертви бомбардировките на англо-американците над нидерландския град Наймехен. 

А за България дори има сведения, че някои от пилотите не само са хвърляли бомбите си над населени места, но и са се „забавлявали“ като са стреляли с картечници срещу хората долу. Така са разстреляли едно дете, съученик на Ганчо Савов. Войната за жалост озверява.

Да се върнем на Нидерландия, която наистина е освободена от западните съюзници, а не окупирана от тоталитарния СССР като България.

Минимум 800 са жертвите в Наймехен. В града бяха поставени огромни табла със снимките на загиналите - между тях и много дечица, жени, все цивилни жертви.

Та с това искам да ви кажа, че в нормалните държави на хората не им пречи никаква идеология и никакви клишета за освободители, за да почитат своите жертви и да казват истината такава, каквато е. 

Не знам кога ще видим табла и паметни плочи с имената и лицата на жертвите на атентата през 1925 година, извършен с цел военно безпомощна след Ньойския договор България да бъде превърната в съветска държава, а части от нея да бъдат подарени на Сърбия и Гърция? 

Кога ще видим табла и паметни плочи с лицата и имената на погубените от варварските англо - американски бомбардировки над невоюваща България?

Кога ще видим табла с имената и лицата на избитите от сталиновите процеси гротесково наречени "народен съд" (вкл. на тези в провинцията!) и на избитите без съд и присъда българи през страшните месеци на есента на 1944?

Кога ще преклоним глави пред невинните български жертви от страна на гръцкото и сръбското етническо прочистване?

Разбира се, най-многобройните жертви България е дала заради всякога проклета (по думите на Раковски) Русия. 

На САЩ и Великобритания терористичните бомбардировки по време на Втората световна война, са кажи-речи единственият им грях пред България. 

И да напомним, че от разкритите американски архиви се вижда ясно:
от името на Сталин другарят Молотов настоява бомбардировките над България да продължат:
http://digicoll.library.wisc.edu/cgi-bin/FRUS/FRUS-idx...

България продължава да е длъжник на жертвите на тези бомбардировки, които и до ден днешен нямат обща паметна плоча.

Жертви на това безумие са и загиналите и ранени български летци, защитаващи небето на България и загиналите американски летци, изпълнявали заповед във време на война.

 Последните поне имат някакви скромни паметници - и българските, и американските летци.

 Но няма плоча с имената на загиналите от бомбардировките жени, мъже и деца.

Често чуваме редица възражения, които са резултат от ниска правна култура (обяснимо след половинвековна тоталитарна тъма) или от идеологическа пропаганда. Затова е редно е да се напомнят някои факти.

Англо-американските бомбардировки над България са ненужни от военна гледна точка (защото България не води нападателни бойни действия срещу никого).

Те са груба политическа грешка (ползата е само за Сталин, за никого друг) и представляват военно престъпление според тогава действащите международни конвенции за водене на война – хагските от 1907 - вж  The Avalon Project - Laws of War : Bombardment by Naval Forces in Time of War (Hague IX); October 18, 1907 (yale.edu) .

Обратно. Обявяването на война НЕ Е престъпление.

Престъпление - и по тогавашните хагски конвенции е бомбардирането на жилищни сгради и избиването на мирно население.

Още повече, че Великобритания ни бомбардира още на 6 април 1941 - далеч, далеч преди обявяването на война. Което е престъпление срещу мира.

Що се отнася до обявяването на война от страна на България  - и САЩ, и Великобритания отлично знаят, че то е под германски натиск. 

Още повече, че дори не получават нота от България. И затова и самите те ни обявяват война много по-късно. (САЩ, например, обявява война на България цели 6 месеца по-късно.) 

България НЕ води нападателни бойни действия срещу никого чак до есента на 1944, когато вече воюва с тоталитарна Германия.

България е своенравният съюзник и непризнатият противник на Третия Райх.

А САЩ и Великобритания от своя страна бяха съюзници с единия от двамата подпалвачи на Втората световна война- Сталин.

Така че както те имат право да съблюдават своите национални интереси, така и по неволя - защото никой не е станал от мерак сателит, а от немай-къде, та по неволя сателитите на Германия също имат право - още повече, че са притиснати от двете тоталитарни държави в най-неудобните им точки, както пишат и британските историци.

България нямаше друг избор освен да подпише съюз с Германия. И го подписа в последната минута след отчаяно бранене на неутралитета и цели 4 отказа - два на Хитлер, един на Мусолини и един на Сталин ( по онова време съюзник с Хитлер). 
Накрая подписа СЛЕД като германските войски вече бяха навлезли в страната. 
Обратното би означавало германска окупация - с всички последствия. 

Цар Борис спести на българския народ ужасите на тази мръсна завоевателна война, подпалена от две тоталитарни държави с нахлуването в Полша през септември 1939 и не прати нито един войник на фронта, спести на майките и съпругите черните забрадки, спаси и евреите, намиращи се в България, вкл. чужди поданици, върна на България по мирен път Южна Добруджа и спести на хиляди българи продължаващо етническо прочистване от страна на Румъния.

И ако Цар Борис беше останал жив и бе успял да изпълни плана си за излизане от Тристранния пакт през август 1943, щеше да спести на България и съветската окупация. 

Която окупация и насислствено наложената съветска тоталитарна система се оказаха най-голямата национална катастрофа. И още не можем да се съвземем, защото народът ни бе лишен от своя интелектуален, държавен, стопански и духовен елит, беше подменена дотогавашната ценностна система на хората (почтеност, здравомислие, трудолюбие и любознателност) и на нейно място бяха насадени страх, подлост, тарикатлък и невежество. 

Има несправедливости, които не могат да бъдат поправени

 Не може да върнем нито избитите десетки хиляди българи за хатъра на Сталин, нито жертвите на терористичните бомбардировки над България, нито жертвите на етническо прочистване на българите, извършвано методично и жестоко от Сърбия и Гърция, а в един период и от Румъния.

Но истината трябва да се знае такава, каквато е - без идеологически залитания и манипулации. 

Не е само България, която е страдала. Всеки европейски народ е страдал от жестоки терористични войни и етнически/ религиозни прочиствания в различни периоди от историята. 

Но не знам друга страна, където нихилизмът толкова да е превзел т.нар. интелектуален елит, 
а мазохизмът да обичаш най-големия си враг (всякога проклета по думите на Раковски Русия) толкова да е превзел политическия "елит" и интелектуалния плебс. 
Ако не си знаем историята, тя ще ни захлупва отново и отново, докато ни задуши. 

Ако не уважаваме себе си и не почитаме собствените си жертви, няма кой да ни уважава.

Трябва да сме против тоталитаризма, тероризма и деспотизма и да сме на страната на жертвите, на правото и на обикновената човешка справедливост. 

От Русия извинение няма да дочакаме. Не и в нашия кратък човешки живот. 

Но нашите партньори и приятели от САЩ и Великобритания, са длъжни да поднесат съжаление за тези варварски бомбардировки.

Жертвите не са малко – над 4 хиляди са, а близо 5 хиляди са ранените и осакатените. Това са мирни хора - жени, мъже, деца. 

Днес, благодарение на волята на българския народ, ние сме съюзници, партньори и приятели с демократичните и правови държави САЩ и Великобритания.

Но ако имаме национално достойнство, няма да преглъщаме англо-американските бомбардировки - иначе те стават мощно пропагандно оръжие.

Българските политици и общинари са длъжни да построят паметник на жертвите на тези бомбардировки, да изпишат имената им на него и да поканят най-учтиво нашите приятели от САЩ и Великобритания да сведат глави пред ненужните жертви на това престъпление. За да започнем да лекуваме травмите си най-после.