Даниел Митов: Интересно, заплахата от Русия става все по-голяма и по-близка след като "миролюбците" взеха властта

Депутатът от ГЕРБ и бивш външен министър Даниел Митов написа остър коментар по повод руските атаки срещу търговски кораби в Черно море и нефелната позиция на кабинета "Радев". В него той изтъква, че именно с идването на власт на това правителство на "миролюбците" заплахите от Руската федерация са станали все по-големи и по-близо до България. Митов остро атакува позициите на властта по отношение на ударите с дронове и нежеланието й да назове конкретно кой е агресора, страхувайки се да произнесат името на Путин и Русия. А това е проява на слабост пред врага и липса на способност да защитиш националния интерес и сигурност на гражданите и държавата.

Вижте какво написа Даниел Митов на страницата си във Фейсбук:

Националната сигурност е политически въпрос и от него не бива да се бяга. Войната е отвъд Черно море, на няколкостотин километра от нас, а заплахите се приближават. Интересно е, че това се случва, когато на власт дойдоха така наречените "миролюбци". Докато ние управлявахме, подобни инциденти нямаше. Нашият подход беше ясен: назоваване на агресора, подкрепа за жертвата, засилване на санкциите и категорична готовност заедно със съюзниците ни да защитаваме националната си сигурност.

Не е необходимо да намериш на дъното на Черно море чарк от дрон с надпис „Сделано в СССР“, за да имаш позиция. В дипломацията съществуват утвърдени формули, с които можеш да посочиш кой носи отговорност за нестабилността, без да обвиняваш конкретна страна за конкретен инцидент при липса на достатъчно доказателства. Русия започна агресивната война срещу Украйна. Когато не назоваваш ясно агресора и отговорния за нестабилността в Черноморския регион, демонстрираш слабост. А агресорът разчита тази слабост като възможност да навлезе още по-дълбоко в пространството ни за сигурност.

България трябваше да настоява за консултации по член 4 от Северноатлантическия договор. Твърдението, че след член 4 непременно следва член 5, е абсолютно несъстоятелно. Дори правителството да е решило да не поиска консултации по член 4, съществуват други механизми. Можеше да се поиска заседание на Северноатлантическия съвет на ниво постоянни представители, да се постави въпросът пред Военния комитет на НАТО или да се свика спешно заседание на Съвета НАТО–Украйна. Можеше да се поиска по-голям съвместен капацитет за наблюдение, ранно предупреждение и предно присъствие. Това са конкретни действия, които показват, че държавата е готова да защитава сигурността си.

Премиерът дойде със заявката, че ще тропа по масата, за да защитава българския национален интерес. Единственият път, когато го видяхме да го прави, беше по въпроса за изваждането на руски олигарси от санкционните списъци. Сега беше моментът да настоява пред съюзниците ни за конкретни мерки, вместо да се ограничаваме с писма и телефонни разговори. НАТО не функционира така. Държавите сами оценяват заплахите за сигурността си и заявяват пред съюзниците своите притеснения. Не можеш просто да изпратиш писмо и да чакаш механизмите да се задействат. Трябва сам да ги задействаш.

Руският посланик трябваше да бъде извикан още след първите атаки на 6 октомври, на ниво Министерство на външните работи, с официална дипломатическа реакция. Вместо това беше извикан директно от министър-председателя, а от срещата разбрахме единствено, че госпожа Митрофанова също не знаела чии са дроновете. Когато още в началото използваш най-високото дипломатическо ниво, каква следваща стъпка оставяш при евентуална ескалация?

Вместо конкретни мерки правителството предлага мораториум върху нападенията срещу търговски кораби в Черно море. Ами как никой досега не се е сетил направо да предложи мораториум върху войната? Истината е, че няма как да искаш мир, без да си дефинирал какво означава мир. Мирът не е просто липса на стрелба. Мирът е състояние, в което агресията не носи полза. Докато Русия извлича ползи от агресията си, траен мир няма да има. Руската федерация започна тази война и Руската федерация трябва да я спре.

Заплахите за сигурността вече имат и пряка икономическа цена за българските граждани. Застраховките за корабоплаването в Черно море са се увеличили петкратно през последните дни. Това означава по-скъп транспорт, по-скъпи доставки и последици за джоба на всеки от нас. Същевременно цената на дизела се доближава до две евро. Държавата разполага с инструменти да влияе на пазара и трябва да гарантира достатъчни количества за българските потребители, особено предвид несигурността през зимата.

Не ни е нужна кристална топка, за да знаем кой започна войната и за какви заплахи трябва да се подготвяме. Нужни са ясна политическа позиция, реална оценка на рисковете и конкретни действия със съюзниците ни.

Националната сигурност не се гарантира с пожелания за мир, а с готовност да я защитиш.