"Конституцията е на път да стане жертва на тактически политически съображения на ГЕРБ. Има план ГЕРБ да остане на власт в следващите няколко месеца – 5-6-7, и този план минава през свикване или поне през опит за свикване на Велико народно събрание, като ключова тук е договореността между партиите". Този прочит на ситуацията направи политологът Даниел Смилов от Центъра за либерални стратегии пред БНР. Смилов е специалист по сравнително конституционно право.

"Възможно е да имаме сглобяване на някакво мнозинство, но не е ясно зад какво ще застане това мнозинство съдържателно, като единствен обединяващ мотив се явява оставането на власт", смята Даниел Смилов.

"Планът за промяна на Конституцията, проектът, е доста несъвършен и самите му вносители, голяма част от тях не са съгласни с основни идеи в него - да речем намаляването на депутатите. По-скоро става дума за една отворена оферта към други представители на мнозинството в парламента – „за“ тази идея: оставането на правителството на власт. Единият фактор е споразумението между партиите в парламента, подчерта Смилов. Политическата слабост на настоящия план на управляващите Смилов вижда в зависимостта от ДПС и това дали от ДПС ще кажат, че се интересуват от ВНС или не. Ако ДПС каже, че не се интересува от Велико народно събрание, всичко отсега ще лъсне просто като един театър и ще стане съвсем трудно защитимо. Ако пък ДПС каже уклончиво нещо за рестарт, това, което ще стане ясно е, че тази скрита коалиция между ГЕРБ и ДПС продължава да функционира, което ще доведе отново до ескалация на протеста и мобилизация на протестните настроения", каза още Смилов.

"Ако се запазят настоящата масовост и подкрепа за протестите, регистрирана от социолозите, това ще увеличи тяхната политическа тежест, прогнозира политологът и напомни, че 60 на сто от гражданите подкрепят протестите, което по думите му е огромно мнозинство. Протестиращите така или иначе имат представителство, те подкрепят различни партии, голяма част от подкрепата специално в София е за „Демократична България“, други застават зад други опозиционни партии. В този смисъл не е реалистично да се очаква всички тези хора да бъдат събрани под една шапка и да търсят един единствен партиен свой представител", отбеляза анализаторът.

„Управляващите питат с кого да говорят. Всъщност по-важният въпрос е за какво да говорят. Защото това са антикорупционни по своята същност протести. Хората повдигат въпроси за 700-те милиона, изчезнали от държавната хазна, за записи, снимки и шкафчета, а вместо по тематиката на протеста, управляващите предлагат на протестиращите разговори по други теми като Конституцията - това е опасно", посочи още Даниел Смилов.