Д -р Валентин Янев, Научен институт "Западни покрайнини"

Тази година в софийската черква „Света Неделя” отново се проведе литургия в памет на сръбския крал Стефан Урош II Милутин, чиийто мощи вече около 560 години се пазят в България. Церемонията беше съвместна, с участие и на сръбски духовници и дипломати. От наша страна беше уважена на най-високо ниво от българския патриарх Даниил. След литургията се проведе  шествие с мощите на сръбския светец около черквата в центъра на София. 

Ние българите сме толерантен народ и не провеждаме расизъм на етническа, религиозна и други основи. Примерът с евреите, арменците, циганите и други етноси са известни. Именно за това и отношението ни към сръбския светец, чиито мощи опазваме на българска зема повече от половин хилядолетие, не прави някакво изключение.  Всеки народ си има свои герои, свои светци, свои идоли. Но докато

 ние сме пример за толерантност, 

както казах по-горе, не виждам балканските ни съседи, включително сърбите да  отговарят със същото уважение към българските светини. 

В Сърбия са пребивавали за известно време Васил Левски, Георги Сава Раковски, безчет войводи, хайдути и четници, все борци за освобождение от турско робство, стотици легионери в легията на Г. Раковски.  За съжаление повечето от тях са били контролирани, подтискани, рекетирани  да работят и подкрепят сръбската кауза в противодействието и на Османската империя. Сърбия е гледала на освобождението на България като 

прелюдия към завладяването на новоосвободените български земи

 и включването им към сръбската държава. Това е истината и нея са я разрбрали много добре и Георги Стойков Раковски, и Васил Левски, че и Христо Ботев и са го документирали  в свои писма  и вестникарски публикации. Левски даже е бил хвърлен в сръбски затвор за месеци заради нежеланието да се подчинява на сърбите.

Сега да се върнем на сръбски крал Стефан Урош Милутин. Имат право сърбите да си го почитат. 42 години е царувал и твърдят, че 42 черкви е построил. Имат право да го почитат и за това, че методично е завладявал западното българско землище и кой знае докъде би стигнал в тази завоевателна политика, ако насреща не му се беше изправила Османската империя. Българската държава, разкъсана на четири държавици с недорасли царчета, с манталитет на турски и всякакви слуги са били лесна плячка както за сръбските крале, така и за османците. Резултатът го знаем - половин хилядолетие  робство.  Малко ни успокоява фактът, че и Сърбия, Ромейската империя, Влашко и Молдова, та чак и Маджарско и част от Австрия са изпитали същата участ, макар и в по-лека степен.

Но да се кланяме така чинопочитателно, сърбоугодно, рускоугодно и въобще чуждоугодно на един крал, който е подхванал да оглозга цялата ни държавица (като начало една от четирите) ми се струва 

срамно, нищожествено, себеунизително

Не само така е в исторически план.

С кого се целуват, пеят и заедно преобличат „Светия Крал” нашите духовници? 

Защо са поканили сръбския духовен елит?

Защо са се строили едни срещу друг и се гледат в очите като гладни котараци? Или вечернята преди това със софрата не им е стигнала.

А пък патриархът наш ни говори приказки от хиляда и една нощ? Той знае ли, че и ние сме чели за миналото си и поназнайваме нещо за сръбско-българската история от далечното и близко минало, ако че не сме завършили семинарията. Дядо Даниил накара ли сръбските духовници първо 

да си измият ръцете от кръвта

на избитите мюсюлмани, албанци, косовари, хървати, босненци и прочие, и после да си ги стиснат по братски, по православно му.

Какво представлява понастоящем СРЪБСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА?

Тя е ярък пример за политика на етнофилетизъм или тържество на националзма/шовинизма в сръбското християнство над  идеята на Исус Христос за всеобща любов и заличаване на граници, етноси, социални различия.

В последната Юговойна на разпада, при която изкуствено създадена държава Югославия, след безбройни промени в името и раздробяване  на естествените си части, сръбската православна църква изигра зловеща роля.

Сръбските попове благославяха паравоенни формирования, за да избиват невинно мирно население.

Поповете им криеха в манастирите си търсените от Хага сръбските военнопрестъпници.

Нещо повече, поповете им взимаха непосредствено участие в кланницата, запасани с патрондаши, автомати и пистолети.

Сръбската църква беше най-верният съюзник на освирепялата сръбска власт в избиванията на съседните им доскоро братски народи. 

Вуковар, Сараево, Сребреница, Косово... все места, където поповете вървяха едва ли не начело на мародерите и паравоенните формирования, ръсейки ги със светена вода и сочейки им с кръста накъде да вървят и кого да убиват. 

Бившият им патриарх Павле лично благослови главните сатрапи Радован Караджич и Радко Младич. 

Ами да видим как се държат сърбите с нашите българи в Босилеградско и Царибродско. 

Веротъпимост ли, човешки права ли, българско богослужение ли, български черкви ли!

Няма такава работа.  

Литургиите се водят на уж черковно-славянски език, което също не отговаря на истината.

Но проповедите изповядването се провеждат на чист сръбски език, повярвяайте ми.

Построените преди 1919 година български черкви се оставят да се сринат и станат на руини. Такъв пример е черквата "Света Троица" в село Извор.

Поддържат се само съвременните построени сръбски черкви.

Фалшифицира се или се премълчава историята на стари, все още стърчащи български черкви.

Не малко от свещенниците са всъщност дошли от вътрешността сръбски военнопрестъпници, търсени в Хага и набързо произведени за попове.

В районите  с чисто българско неселение се славят само сръбски светци, а за българските - нито дума.

Това според Даниил и Синодът нормално поведение ли е?

Когато преди няколко години исках да поръчам  възпоменателна панихида в памет на хилядите избити българи в Западните Покрайнини по време на продължаващата сръбска окупация, същата ми беше отказана от високопставен български свещенник именно в този храм – "Света Неделя". Било проява на български етнофилетизъм. При всичко извършено от Сърбия срещу нас след Първата Световна война, ние сме били етнофилетици, а сърбите....сияен православен народ!

Но има и по-лоши неща

Сръбските попове като например Вранянския епископ Пахомий притоплиха стари исторически лъжи за уж хиляди избити сърби в Поморавието от българските военни по време на Първата световна война. Върху тази историческа лъжа надградиха инициатива за канонизирането на тези избити уж хиляди сърби и ги произведохо в „Сурдулишки мъченици.” Всяко година се провеждат светски церемонии, годишни отбелязвания, международни исторически конференции, панихиди, литургии, литийни шествия, детски литературни конкурси и прочие. Начело вървят все сръбските попове. Размахват кръстове на изток към България и ни наричат, 

варвари, човекоядци, татари, убийци

и призовават да се мрази всичко, що е българско.

И на тези сръбски попове ние организираме най-тържествена литургия и литийно шествие да разнасяме мощите на краля им, тръгнал да става българоубиец!

Даниилееее, поради что се срамиш да се наречеш болгарин. Поради что се цалуваш със сръбските попове и техните ментори в Кремъл? Поради что унижаваш целия български народ и почему трябва да те търпим, щото ако така продължава, аз ще кажа

ПОРАДИ ЧТО СЕ СРАМЯ ДА СЕ НАРЕКА БОЛГАРИН

Бележка на автора: Готов съм скоро да се откажа от Българската Патриаршия и да призова за възстановяване на Българската Екзархия, към която охотно ще премина.

01.11.2025.г