Димитър Иванов

В борбите на българския народ за национално освобождение и обединение централно място заема Македония. Някак си встрани остава тежката съдба на българите от един друг китен край на нашата родина - Поморавието. Подпомагани от руската политика, сърбите нахлуват в този български край и го подлагат на 

денационализация и сърбизация

 Въпреки вековната денационализаторска политика и яростната анти българска пропаганда обаче, дори днес в района източно от река Морава не малко хора пазят българското си самосъзнание. 

През 2017г. озверелият сръбски шовинизъм намери ценен съюзник за асимилаторските си усилия в лицето на Сръбската православна църква. В разрез с всякаква канонична логика, и боравейки с историческите факти по подражание на македонистите, СПЦ "канонизира" т.нар. сурдишки мъченици, уж избити от българите по време на Топличката буна през 1917 г., организирана от дейци на тайната сръбска организация "Църна рука". Тази подла постъпка цели да придаде на наративите на сръбския шовинизъм "божествена санкция", като същевременно вменява на хората с българско самосъзнание комплекс за историческа вина и инфериорност.

Св.Синод на БПЦ тогава реагира с протестно писмо до сръбския Синод и с решение български архиереи да не съслужават със сръбски. То се спазваше неотстъпно до идването на патриарх Неофит, като единствено поставилия се в услуга на Русия Гавриил Ловчански си позволи да го наруши, като участва в интронизацията на новия сръбски митрополит в Черна гора. 

С възкачването си на патриаршеския престол след брилиянтна операция на руските специални служби, Даниил Московски скъса с национално-отговорната линия на своите предшественици Кирил,  Максим и Неофит, и се превърна в 

послушник на сръбския патриарх Порфирий,

 ключов съюзник на Кремъл на Балканите. Всички важни директиви от Москва, предназвачени за Даниил, минават през патриаршията в Белград.

Блокирайки развитието на отношенията на Българската православна църква със съседните й православни църкви в Гърция и Румъния - страни-членки на ЕС и НАТО, Даниил Московски води кампания за подчиняване на българското православие на сръбско-руското, в ущърб на българските национални интереси.

Един от емблематичните примери за това е организираната вчера(30 октомври, 20251 б.р.) за втори пореден път с участието на сръбски владици - в нарушение на гореказаното решение на Св. Синод - лития с мощите на сръбския крал Стефан Милутин, които се пазят в катедралния храм "Св. Неделя" в София и ритуалното им преобличане.

Вместо да тачи паметта на героите от Сливница, БПЦ днес гузно мълчи, докато се говори за "българските зверства в "източна Сърбия" и се прославят т.нар. "сурдулшки мъченици". А по улиците на София се разнася тялото на сръбския крал Стефан Милутин в опит да бъде наложен 

култ към  сръбски светец

 като към покровител на българската столица - нещо, което никога не е било назад в историята. Вярващите софиянци почитат този светец като ходатай пред Бога вече в продължение на почти шест века, но никога към него не е имало особено изявен култ и той не се е превърнал в светец-покровител на София, какъвто например за Букурещ е станал българинът св. Димитър от Басарбово. Но Даниил Московски упорито се старае да поправи тази "грешка" на историята и да втълпи на българските вярващи пиетет към сръбския крал-светец с противоречива роля в съдбата на македонските българи, вменявайки на миряните у нас чувство на второсортност спрямо сръбското православие. За още по-голяма "тържественост" и с цел по-силно внушение, от Сърбия с автобуси са докарани участници във въпросното литийно шествие, за да му се придаде по-голяма тържественост. Не е случаен и фактът, че  вече от няколко години 

БПЦ престана да извършва панихиди за жертвите от Западните покрайнини,

 за да угоди на московските си господари като не дразни сръбските им съюзници. Отново за сметка на българския национален интерес.

Вчера Даниил, представящ се за Патриарх Български и Митрополит Софийски,  е бил забелязан да се движи в една доста голяма група свещенослужители и две коли със сръбска регистрация - от Белград и от Зайчар, а заедно с тях и колата на сръбския посланик, както и автомобили с  благоевградска и софийска регистрация. В тази кохорта е имало немалко щатни офицери или поне сътрудници на винаги през годините антибългарската организация с абревиатура УДБА. Въпросът е, какво правят тези изконни врагове на българщината с нашите расоносци и къде е българският национален интерес в цялата тази работа (за ДАНС да не питаме - там тайните са големи)? Дали са говорили за поставяне на български свещеници и за възстановяване на българските църкви и манастири в Западните покрайнини? Едва ли. Били са тук, за да честват празника на сръбския светец крал Стефан Милутин (1282 - 1321), който няма никаква положителна връзка с българската държава, българският народ и Българската православна църква, а напротив, според историческите извори, винаги е бил 

враждебно настроен към нас българите, 

независимо, че е имал две наши царски дъщери за жени. За жалост в навечерието на историческия спомен за героичната 1885 г. - целувки, прегръдки и съслужение с йерарси на църква, която нито ни е братска, нито е била някога приятелска към нашия народ.

Даниил за пореден път се саморазкрива  като проводник на великосръбските и великоруски шовинистични интереси в ущърб на България. 

Как да кажеш на такъв: Достоен?