"Военните действия запазват потенциала си за ескалация и разпространение извън украинска територия, като не може да бъде изключен напълно и вариант за използване на оръжия за масово поразяване", се посочва в доклад на Държавната агенция "Национална сигурност" за 2022г., предаде БГНЕС.

От агенцията посочват, че руската инвазия в Украйна през 2022 г. значително ерозира съществуващата архитектура за сигурност в Европа, ескалира съперничеството между геополитическите фактори и създава вектори за глобална енергийна, икономическа и продоволствена несигурност. "В този контекст през 2022 г. най-съществено влияние върху националната сигурност на България оказват войната в Украйна и нарастващият потенциал за нестабилност в Западните Балкани. Негативни отражения продължава да има и цикличното изостряне на напреженията в Близкия изток, Централна Азия и Северна Африка", уточняват от ДАНС.

Според Държавна агенция "Национална сигурност" Черноморско-кавказкият регион се очертава като зона от първостепенно значение поради руската агресия в Украйна, довела до концентрацията на способности на НАТО за отбрана на държавите членки и сдържане на Русия. "Процесите водят до промяна на основни енергийни и транспортни коридори и генерират значителен бежански поток към Европа, който създава допълнителни предизвикателства за приемащите държави. Фактори за дестабилизация на региона се явяват и „замразените“ конфликти (Нагорни Карабах, Абхазия и Южна Осетия, Приднестровието), в които Русия е ключов фактор", добавят от ДАНС.

В доклада на Агенцията се посочва, че през 2022 г. в Западните Балкани се наблюдава нарастване на напрежението. "Засилената конкуренция между геостратегическите фактори стимулира великодържавнически и реваншистки амбиции. Етническите и религиозни специфики се инструментализират за подкопаване на държавния суверенитет и териториална цялост. Негативно въздействие върху процесите в региона продължава да оказва незаконната миграция, както и радикализацията и разпространението на религиозен екстремизъм. Въпреки одобряването през 2022 г. на старта на преговори на Република Северна Македония за членство в Европейския съюз, не се оправдават очакванията за устойчиво и необратимо спазване от страна на Скопие на договореностите с България, по които се наблюдава съществен регрес, в т.ч. по въпроси, свързани със защита правата на лицата с българско самосъзнание и говора на омразата, се казва в доклада на ДАНС за 2022г.", посочват още от ДАНС.

Действията на Кремъл създават предизвикателства за поддържката и модернизацията на мощностите на АЕЦ „Козлодуй“ ЕАД., се посочва в доклада на Държавна агенция "Национална сигурност" за 2022г.

В доклада на ДАНС се казва още, че руската инвазия в Украйна и използването от Москва на енергийните зависимости за натиск срещу Европа създава значителни рискове за енергийната сигурност на държавите от Европейския съюз и стимулира процеса за диверсификация на източниците на енергийни ресурси. Повишените цени на енергоносителите имат силен проинфлационен ефект и създават значителни социално-икономически предизвикателства, които налагат предприемане на компенсаторни мерки на национално и европейски ниво. Стремежът за намаляване на енергийната зависимост от Русия ускорява процеса по диверсификация на доставките на свежо ядрено гориво, израз на което са сключените в края на 2022 г. споразумения с алтернативни производители. Решаването на въпроса с дълготрайното и безопасно съхранение на отработеното ядрено гориво и на преработени високоактивни отпадъци остава средносрочно предизвикателство в сектора.", се отбелязва в доклада на Агенцията.

"Нагнетеният в подземното хранилище газ с висока себестойност ще продължи да оказва натиск върху ценовите нива у нас и през 2023 г.", посочват от ДАНС и добавят, че през 2022 г. вътрешното потребление на природен газ е обезпечено, въпреки прекратяването на руските доставки за България. "Процесът по осигуряване на алтернативи е силно затруднен поради изострената конкуренция за внос на неруско синьо гориво, историческия ръст на борсовите цени, ограничените технически възможности за тръбопроводен импорт от съседни страни и липсата на значим собствен добив. Високите доставни цени на природния газ оказват пряко негативно влияние върху битовите, обществените и индустриалните потребители и мотивират искания за оказване на държавна подкрепа.", се казва в доклада на ДАНС.

"Функционирането на значими хидроенергийни мощности е възпрепятствано от забавяне на ремонтните дейности, технически уязвимости и недостатъчен обем в язовирите. Продължителният процес по установяване на причината за аварията през 2022 г. на хидрогенератор № 4 на ПАВЕЦ „Чаира“ и необходимостта от влагане на значителни средства в ремонта, блокират ползването на капацитета на тази ключова централа за електропроизводство на конкурентни цени и за балансиране на електроенергийната система на страната.", се казва още в доклада на ДАНС.