Евелина Белчева

Толкова страшна мъка, нечовешка, изживях тогава,
че почти ми е безразлично какво ще мислят хората за мен

Признавам, когато преди десетина години прочетох това изречение в архива на Дора Конова, то ме накара да ѝ повярвам безрезервно. Започнах от най-невероятното: епизодът с посещението на Яворов у Дора през есента на 1914 г. Най-невъобразимият в нейните спомени, заради който никой не ѝ вярва и заради който е обявена за луда - епизодът с идеята за двойно самоубийство: 
"На 8 септември Яворов дойде с мисълта да умрем заедно" – написала е Дора Конова. Прочетох го – написано от собствената ѝ ръка в нейните спомени, а не препредадено от други хора, тъй както ехото заглъхва… Тази "екзалтация" поставя под съмнение в очите на всички и другите епизоди от нейния разказ.
Но съпоставката с някои автентични, фиксирани и от други хора знаменателни факти, случили се на същата дата, неопровержимо доказва, че този не-за-вярване епизод е абсолютно достоверен. Когато блесне автентичността и на най-невероятното твърдение в тази изповед, потискана и игнорирана десетилетия през годините, изведнъж тъмната бленда пада и 

историята се разкрива с поразителна яснота

Особено като се съпостави публикуваната версия на Михаил Кремен с онова, което е останало в архива му, съкратено и непубликувано, премълчано, с изповедта на "малката годеница", с действията, с изговореното и премълчаното от много хора, вижда се като на сцена какво се е случило. 
Тъкмо защото разказът на Дора Конова е прост и непреднамерен, лаконичен, изпълнен само с факти и поведенчески жестове. Прилича на филм на Трюфо с неговата поетика на минимализма - само факти и знакови жестове, снети в едър план.
Тези спомени разкриват истини, съкровени до съкрушение, по всяко време трудни за обговаряне, а особено след толкова изминали години. Но те дават своя отговор на ключови въпроси за трагичната история на Яворов и Лора. Те дават и друга гледна точка към начина, по който Кремен описва историята в "Романът на Яворов". 
Спомените на Дора Конова тепърва ще се осмислят като ценен материал за изследователите на Яворов и изобщо за литературната история. Тези архивни документи, непознати досега за голяма част от литературните историци, въпреки известен наивитет, поставят старите и известни, милион пъти интерпретирани факти и твърдения, в ново осветление и в нов контекст. Не е възможно спомените на Дора Конова да бъдат пренебрегнати.
Трябва да се отбележи обаче, че те не са последна и завършваща истина в знанието ни за Яворов и Лора. Като всички спомени, и нейните са субективни, и нейните твърдения не могат да се приемат като доказателства, трябва да се прокарат през някаква „цедка“ и да се просветлят през някаква решетката за субективното. 
Задължително е да се "засекат" с други архиви, с известни и неизвестни досега факти и документи. Илюзия е да мислим, че тези спомени ще разкрият загадката, но те са светъл процеп към една мистериозна тайна, която "никой век не разреши"... Интерпретацията предстои. 

За да се сбъдне една съдба...

Обяснението на Владимир Василев за особената чувственост на Яворов е дадено още през 1907 г. в статията "Поет на нощта", но то е формулирано - точно, като диагноза - през 1934 г. в известния Предговор към неговото издание на поета:
„Защото любимият образ дотогаз е привлекателен и поетически могъщ, докато е само мечта. Докосне ли се до реалността, той потъмнява. "По-далеко стой!" е предупредителният сигнал към тоя образ да се не приближава, защото го чака катастрофа. Той е нужен само да отлее, да облече във венчална рокля поетическата мечта.“ (1)  
Яворов до Мина: - Желал бих целият ми живот да бъде само един спомен за тебе и цялото ми същество - само една мечта за тебе.
В края на живота си - в спомена за Яворов, Вл. Василев дава следното психологическо обяснение за поведението на Яворов към Мина: "Обладанието би направило да погасне тая мечта, образът да се развенчае от поетическия си ореол"(2) .
Този мотив - за близостта, която раздалечава, Владимир Василев многократно интерпретира в критическите си анализи. И недоумява:
- Защо моментът на обручение трябва да бъде и един  к р а й?
От този момент - "на обручение", се е страхувал Яворов винаги - от близостта, която разделя, от "демона, който дебне всеки възторг":
Яворов: - Мъчително далеко/ от себе си тогаз усещал те бих аз...
Затова е задържал чувствата си в кулминацията им. Защото най-високият момент за него е не мигът на "блаженство и забрава". Кулминацията е мигът на жажда и притома, когато - и двама се топим! - мигът на жадно привличане и сладостна изнемога.
      ...и двама се топим! - но по-далеко стой...
Изгубил е от поглед, когато ще престана
да мисля зарад тебе, ний двама ще горим
един за друг в притома; - и колко, колко близо
      усещал те бих аз до себе си тогаз!...

Като същностен момент е провидял тази демоничност на твореца и Емилиян Станев. В изповедта на Язовеца от едноименната повест писателят е вложил черти от чувствеността на Яворов: "Аз ви обичах, макар и само два дни, колкото ме обичахте и Вие, преди да ми се отдадете"(3 ) . 
Като Мина, и Дора Конова е съвсем младо момиче. Вероятно Яворов е бил привлечен тъкмо от невинността ѝ, свързвал я е по този начин с невинността на Мина, сакрализирана като "орхидея на звездни самоти" в стихотворението "Невинност свята", написано най-вероятно в деня на смъртта на Мина.
Известно е мистериозното предсказание, което Яворов споделя с Лора: ще срещне младо момиче, което ще бъде неговата съдбовна и гибелна любов. Дали пророчицата е имала вярно огледало в бъдещето, или поетът и Лора са провокирали съдбата си, следвайки пророчицата? 
От какви дълбини на подсъзнанието идва името Дарена, с което Яворов нарича младото момиче, когато му предлага да участва в новото списание?...

За да се сбъдне една съдба ...

Силно влюбената жена придобива изключителна интуиция, отгатва някак подсъзнателно с кого любимият би могъл да ѝ измени. Преди той самият да го помисли дори. Дора става годеница на Кремен на възрастта на Мина, на 12 април 1912 г. Тъкмо поради нейната младост и невинност, Лора веднага усеща заплахата...
Силата на думите е толкова голяма, че когато предскажете нещо, сами логически водите нещата към онова, което сте предсказали, сякаш е било пожелано дълбоко… Лора сякаш сама започва да води нещата към онова, което е предусетила…

Лора до Яворов: "Всички тия последни дни душата ми е тревожна, очакваща нещо лошо и непоправимо. Вторник вечер - где беше ти? - вечерта преди денят, когато ми прати телеграмата?... Хубавото малко момиче, което толкова неочаквано се интересува от мене, не е ли избрало най-удобния начин да се интересува от тебе?..." (4)  
Дора Конова: "Лора ми разправяше, че Яворов ѝ казал, че Кремен се жени за младо, невинно момиче. Според Яворов младите момичета имат свежи чувства и гледат света в розова светлина. Това много тормозеше Лора."

Лора: "Аз ревнувам Яворов само от теб. Той не може да търпи друга жена. Особено светските жени ги намира суетни, неинтересни, глупави."
Ако приложим горната психологическа диагноза на Владимир Василев към случая Яворов – Дора Конова, можем да бъдем сигурни: "новата любов" не е осъществена докрай. Въпреки предположенията. Те са само във въображението на авторите им. Връзката между поета и "малката годеница" е била чисто платонична.
Дора Конова: "Между нас нямаше любовни отношения, а едно чисто, голямо чувство - пише тя. Нямаме основание да не ѝ вярваме. - Яворов винаги се стараеше да бъде в най-добрия си вид и внимаваше за всяка своя постъпка. Яворов беше съвършен в своето държане към мен."
Картичка на Яворов от 25 декември 1907 до Б. Пенев. "Аз ти завиждам. Нова любов. Ах, нова любов! - пише на Боян Пенев, ревнувайки чувството му към Дора Габе. - Любопитство, амбиция, неудържимо желание, неосъществими мечти - всичко в една посока, - напред, дето всяка една недомълвена думица, всеки един бегъл поглед, всяко едно макар ненамерено движение съдържат за душата сякаш по една нова Америка. Аз ти завиждам, защото съм влюбен в любовта..."
Тази "нова Америка" обаче остава неоткрита. В мига на "неудържимо желание и неосъществими мечти", прекъсната от Лора със самоубийството ѝ - в апогея на чувствата, в мига на жадно привличане, мъчително-сладостна изнемога и трепетна неизвестност. Мигът между "да" и "не"... Затова и остава до края. Неутолима. Поне за "годеницата", осъдена "да живее" 60 години след трагедията и съхранила до края чувствата си към Яворов.
Дора Конова: "Ганка [Найденова] ме попита, защо не съм се омъжила за Яворов след първия опит за самоубийство. Отговорих ѝ, че Лора постави трупа си между мен и Яворов." Да, това е истина, Яворов е молил Дора да се омъжи за него. Това се случва през лятото на 1914 г.
Възможно ли е толкова трагичен заклинателен знак, смъртен знак, да бъде отместен?...
"Трупът на Лора стоеше между нас" - повтаря "годеницата".
Дора Конова за цял живот си остава "малката годеница".
Но по-скоро на Яворов, отколкото на Кремен.

Всъщност бракът на Дора Конова и Кремен не е бил действителен. Дора никога не е станала реално съпруга на Кремен. Това говори изключително много за психологическите обстоятелства, но този факт не е влязъл в окончателната версия на "Романът на Яворов". В чернови за главата "Съпружеска година", паралелно с първата и последна година на Яворови, Кремен описва и своето годеничество и своята "съпружеска" година. Черновите са запазени и ще бъдат публикувани.
"Малката годеница" плаче непрекъснато, не му позволява дори да я целуне, настоява: - Да отложим венчавката! - Аргументът на Кремен е: - Какво ще кажат Яворов и Лора! - Той току-що се е върнал от фронта, зажаднял за дом и ласка, недоумява... Дали наистина не разбира поведението на годеницата си? От всичко описано става пределно ясно, че момичето не е било психически готово за близост с него: няма чувства към Кремен, или се чувства обвързана с друг?...
Дора Конова: "Същата вечер дойдоха у дома Яворов и Лора. Поднесоха ми за имения ми ден  (5 ) един албум с кадифена подвързия, с много приятен брик цвят, с елипсовидна украса от матово злато. На горния край на елипсата - мимози. Преди това Яворов беше казал пред наши общи приятели, че ме оприличавал на мимоза.
Точно по това време аз не исках да се омъжа за Кремен, исках да се разгодиме. И Лора, на която се бях доверила, започна да ме увещава да не правя това. През време на разходките ни това беше една от нашите теми. Лора е мислела, че ако аз се омъжа за Кремен, няма да бъда опасна за нея. Тъй като аз не се решавах да се омъжа, Лора накарала приятелката си Свобода Цекова да ме вземат на разходка към Семинарията и там да ме увещават да се омъжа за Кремен."
Почти през цялото време след годежа Кремен е на фронта. Годеницата е оставена на отговорно пазене, поверена е на Яворови. Още тогава, на 2 март, на имения ѝ ден, Яворов ѝ признал, че я обича. Около две седмици Дора се колебае как да отговори и размисля. След победата при Одрин, вероятната дата е 18 март, тя заминава при Кремен на фронта. Може би е искала да провери чувствата си, да сподели нещо важно... Но вижда се, през цялото време мисълта ѝ е при Яворов и Лора.
"Разгледах най-напред околността на града, където още личаха пресни следи от сраженията. Видях окопите, телените мрежи. Обиколих и града. Имаше много хубави нови сгради, също и улици със стари дървени къщи. Въобще - градът много ми хареса - красив бе със своите джамии, минарета с художествена украса, със своята кула, със сарая с оригинална сграда. Когато се върнах в София, споделих впечатленията си с Яворов и Лора."Нито дума за годеника. Наистина сякаш е отишла да събира впечатления, за да ги сподели тъкмо с тях, с Яворови, изобщо не говори за Кремен, сякаш е била сама. Единствено това, отново в огледалото на Яворов и Лора: „Кремен искаше, за по-оригинално, да се венчаем в Одрин. Когато Лора се научила за този проект, тя се зарадвала много, а Яворов не бил весел. Когато венчавката не стана, Яворов се зарадвал. Това Лора ми го съобщи.“

През това време чувствата се движат "по ръба". Дора вече не иска да се омъжи за Кремен, искала да се "разгодят". Споделя с Лора и тя употребява всички средства, за да я разубеди. В същото време Яворов все по-настойчиво очаква от нея отговор.
През юни с Лора се случва нещастие: бременна в пети месец, получава „спонтанен“ аборт, загубва много кръв, получава тежка анемия. Яворов заминава за Македония, а тя, останала съвсем сама, изпада в тежка депресия.
Със сигурност Дора Конова е разбрала за това. За да разреши трудната ситуация, тя жертвоготовно отива в с. Червена вода, където я очаква Кремен. Въпреки сълзите на годеницата, по негово настояване, венчавката се извършва. На 13 август 1913 г. в с. Червена вода.
"Дора се венча, без да се омъжи" - признава мнимият съпруг в полето на ръкописа. Добавено с молив, но скрито, съкратено. Надявал се е, че нещата ще се променят, но те остават такива до самия край на седемте месеца, в които живеят заедно. Това продължава през цялото време на техния неосъществен брак. Тук ще спестя подробности. 
Кремен е разбирал добре, че мнимата годеница не го обича. По-надолу в черновите, когато говори за развода си, той е написал: "Не можах да преглътна това, че Дора се омъжи, без да ме обича". Надявал се е на времето...
По-късно тези твърде лични страници са съкратени, поради настояване на третата съпруга на Кремен, Богдана. В полето на черновите е записано с нейния почерк: "Не може да се пишат такива неща. Като че ли ме плисваш с помия по лицето. Вулгарна откровеност!"
Сега разбираме: "малката годеница" не е ненормална, луда или болна, както несправедливо я описва Кремен в едно писмо до Радевски от 26 септ. 1954 г., запазено в архива на Кремен.

"Дора Конова - моята първа съпруга, заради която загина големият поет - вместо да си посипе главата с пепел и да се скрие от света, говори също против мен, - че образът, който съм дал за нея в книгата си бил отрицателен [...]. И съквартирантките на Дора Конова, и всички, които я познаваха отблизо, между тях и аз, който се разведох с нея още на седмия месец, знаем, че тя е една ненормална жена. Дора Конова и до днес е една стара мома-девственица. При развода поповете я наругаха, [...] тя каза, че не искала да изпълни съпружеските обязаности, защото ме смятала за Исус."
Едва ли е смятала тъкмо Кремен за Исус – този, който бърка любовта със "съпружеските обязаности"... Обичала е друг. Кой е непочтен в случая? И вярваме на думите ѝ, че Яворов много упорито я убеждава да го изчака, вярваме, че е съществувала мистериозната бележка, за която всички говорят, но никой не е виждал "де визу": "Дора, изчакай ме, аз ще се разбера с Грозев и Лора, и ти ще бъдеш моя".
През 1952 г. Кремен е завършил вече няколко глави и съобщава в "Литературен фронт", че пише "Романът на Яворов". Радевски е бил ученик на Дора Конова в Троян и добре я познава и уважава, търси начин спомените ѝ да бъдат издадени, но дори той не успява да пробие статуквото.
От спомените на Дора Конова се разбира, че Яворов е бил най-настойчив през лятото на фаталната 1913 г. Искал е да предотврати предстоящата венчавка с Кремен. Особено в началото на юни винаги намирал претекст да отиде да я види.

Дора Конова: "Началото на юни. Яворов винаги намираше претекст, макар и за минута, да дойде у дома, за да ме види. И тогава той дойде, някакво особено щастие озаряваше лицето му. Стоя много кратко време и тръгна вече да си отива, аз го изпращах, когато той се доближи до мене, леко ме прегърна и ме целуна. Усетих устните му върху моите - пухкави, трептящи, сухи и топли. Направих движение да се освободя. Той ме отпусна и веднага си отиде. [...]
Това беше през лятото на 1913 г., когато Яворов особено настойчиво искаше да се омъжа за него. Той ми казваше: - Аз искам от Вас само една-единствена дума да ми кажете, едно "да". Само тази дума. - А Лора? - попитах. - Аз не желая Лора да страда. - Ще уредя въпроса с Лора, също и с Кремен.
По какъв начин смяташе да направи това, не го попитах, защото не можех да му кажа още това "да" и точно това му обясних, че го ценя като човек, като поет, като писател, но че в мен няма тия чувства, които аз смятам, че трябва да имам към него, за да му стана жена. Казах му, че когато почувствам това, ще му кажа "да". Яворов ми отговори със сигурност:  - Един ден Вие ще ми кажете. - Този разговор стана на ул. "Аксаков", близо до ул. "Раковска."
Защо тъкмо тогава? Ако свържем логически тези посочвания с доскоро неизвестния, по-скоро упорито премълчаван факт за тежкия "спонтанен" аборт на Лора, случил се на датата 5 юни 1913 г., в петия месец, който едва не е станал причина за смъртта ѝ, това би променило много твърдения .. 
Това е един от най-тежките въпроси, които Дора Конова разкрива, без да иска. По всяка вероятност, Лора не е споделила нито с майка си, нито със сестра си, че е бременна, знаейки тяхното отношение към Яворов. Но неговите сестри добре знаят, това е документирано в писма. Но те мълчат. Не напразно Лора им пише: „Не дойдохте. И вие приличате на Яворов…“ Недоумявам защо знаещите са мълчали! Нима е престъпление една жена да е бременна от съпруга си?!...
Срещнах и такова абсурдно обяснение, че Лора "пометнала", за да може да отиде с него в Македония, ако Яворов я повика! Клетата Лора! Ето до какви безбожни лъжи и извращения водят усърдните митологеми и идеализации на образа на Яворов! 

Яворов имал среща с Асен Златаров, но уредил да се срещнат в дома на Дора. Лора предположила, че тази среща ще стане там и въпреки че лежала болна и с температура (след аборта), станала и отишла у Дора, за да провери какво се случва… Яворов я завел вкъщи, защото не се чувствала добре.
Дора Габе: "Поради кръвоизлияние лекарят казал да пази абсолютно спокойствие и да лежи неподвижно. След малко някой звънна. Яворов отиде от кабинета си да отвори. Чу се весел женски глас в коридора. Яворов отведе гостенката в една от стаите. Видях, че Лора стана неспокойна. Розовина изби по бледите ѝ от болестта страни. Изведнъж тя скочи и въпреки моите протести, наметна пеньоара и се втурна към вратата. Гостенката се оказа нейна близка. Яворов не я въвел при Лора, за да не я безпокои. Трябваше на ръце да я пренесем и сложим в леглото." (6 ) 
Дора Конова: "След един-два дена Яворов дойде у дома и ми каза, че Лора искала да ме види. Отидох. Яворов ме посрещна в коридора. Той беше извънредно учтив и радостен. Покани ме при Лора. Тя лежеше в спалнята си. Седнах на стола до леглото ѝ, а той излезе. Поговорихме с Лора. Тя ме разпитваше за най-обикновени работи и между другото ми каза, че Яворов е добър и грижлив човек. Съобщи ми, че изпратила една моя снимка на приятелката си Жермен. Аз нямах обичай да разпитвам и затова не попитах защо е изпратила снимката. Лора беше спокойна и като че ли се беше примирила." 

Сама пред разпятието

За този нещастен случай знаят и Ганка Найденова, и Виола, и Дора Габе, и други, но говорят под сурдинка. Толкова тихо, че да не се чуе... А самата Лора пише за това в писмо до Екатерина Найденова от 9 юни 1913:
"Мила Екатерина,
Забавих се с отговора си, защото бях болна и се случи нещо непредвидено и неприятно. Сега вече се чувствам добре и се надявам, че загубеното ще се възвърне, т.е. че ще имаме друго синче, ако и по-късно. Казвам синче, защото Пейо се обижда от мисълта за дъщеря!!" (7) 
Защо ли толкова тежки и решаващи за една жена преживявания се считат едва ли не за "позорни" и неуместни за споменаване... А те биха дали отговор на много важни въпроси, например за депресията на Лора, толкова жестоко и немилостиво обговаряна. Само на 27 години Лора е преживяла загубата на две деца. Първото, Кирил, умира на шест месеца. Второто ѝ е отнето от майка ѝ, защото смятала, че не го обича. Сега за трети път губи толкова очакваното дете на любовта си с Яворов. И то по толкова жесток начин…
И Асен Златаров намеква за това, но не го изговаря, когато си спомня как Яворов отива при него в момент на "едно нещастие" с Лора, вероятно за някакви лекарства: "как той дойде дома, побледнял и смутен и ми каза: "Трябва да видиш как се мъчи жената, за да разбереш цената ѝ. Ние сме наистина понякога недостойни за нея..."  (8)
"Загубата на детето едва не струва живота на Лора" - пише самата Ганка Найденова, но едва през 1983 г. Най-сетне (9). Лора преживява силна треска с висока температура и обилни кръвоизливи. Изпада в тежка депресия. Само след седем дни Яворов я оставя сама и заминава за Македония. Лора търси помощ и съчувствие от сестрите му, пише им писмо, че има нужда от тях след нещастието, което преживява много тежко.
Но те не идват. "Те приличат на тебе. Аз тъй радостно ги чаках! Те не дойдоха. Аз мислих да намеря нещо близко, нещо твое в тях. Те не поискаха да ме зарадват. Те приличат на тебе" - казва тя в последното си писмо до него от 30 юни 1913 г.(10)   
Отчаяно, но сдържано и лаконично, дори хладно писмо. Съвсем друга Лора. Единственото писмо до Яворов без обръщение... И без подписа "Твоята Лора". Повече писмо до себе си. Писмо до никого
Лора: Сега съм сама, сама, повече от всеки друг път или... както винаги.
Това е единственото, което споделя с него. Останалото е в премълчаното. Защото: нещастието е само мое..., както пише и Мина. Всъщност - писмото нищо не съдържа, и в това мълчание е предизвестена смъртта - смъртта на чувствата.
"Отнийде помощ няма" - така е наречена нейна непубликувана импресия от 1906 г., изповед, за която научаваме от проникновения изследовател на Яворов и Лора Стефан Памуков:
"Няколко месеца или години такъв хаотичен живот, а после някаква случайна, странна, не банална смърт, но бърза, внезапна преди всичко, за да няма човек време в последния час да се замисли над миналото, да няма време да потърси смисъла, да няма време да се опомни и разбере глупостта и нищожността на всичко преживяно." (11)
Лора е разбрала, че няма надежда: 
Разбираш ли? Не още? Уверена съм в това... 
По-късно депресията ѝ се засилва още повече от факта, че толкова желаното дете може би няма да дойде отново: "Колко щастлива бих била, ако за мене дойдеше пак онова, което загубих - пише Лора отново на сестрата на Яворов на 17 ноември 1913, дни преди смъртта си. - Но то не иска да дойде и кой знае дали изобщо ще дойде..."
Едва в края на живота си, през 1983 г. в студията "Нейният образ" Ганка Найденова говори за това нещастие с Лора. Този път интерпретацията ѝ е съчувствена и почтена. Но защо едва сега, малко преди да си отиде и тя от този свят? Нима за пръв път сега  узнава за това?
"Това е последното писмо на Лора до Яворов няколко месеца преди смъртта ѝ. То би могло да бъде и нейното предсмъртно писмо, защото съдържа всичко, което я кара да насочи куршума в сърцето си"   - пише племенницата на Яворов. За пръв път – с женска съпричастност към съдбата на Лора... 
А може би тъкмо и затова го е написала: за да затвърди убеждението, че Лора е имала причини да се самоубие… Може би, за да убеди и себе си…
Сам в засипан път,/ и нищо път ми не указва...

Това е стихът на Яворов, единствения стих, който Лора повтаря като лайтмотив в писмата си. Сега липсва дори този стих - като връзка с Яворов. Връзката към него, на която се крепи животът ѝ, е като с нож прерязана.
"Сама пред разпятието". Ни един лъч на утешение и надежда. Пред нея се отваря бездна. С нищо не може да бъде запълнена. Няма изход навън - няма надежда. Няма изход и навътре - детето го няма.
Мъчително глава се към глава навежда, -
Те няма да се чуят: искат и не могат.
Те шепнат може би - от що се те боят?
Напрегнато ръце се към ръце протягат
И пак се не докосват! Искат и не могат...
И пак, един пред друг, един за друг стоят.
"Всички усилия на мъжа и жената да се постигнат в любовта са напразни" - такава е отчайващата интерпретация на Владимир Василев на това стихотворение. Поради предвечния ужас от сливането с друго човешко същество - ужасът от загубата на собствена идентичност.
Писмото на Лора остава без отклик. Сякаш не е получено... „Не е получено“: такова обяснение дава Ганка Найденова на факта, че няма никакъв отговор от Яворов на въпросите на Лора – съкаш писмото не е получено?...
"А аз се чувствам съвсем болна и би трябвало по-скоро да ми пишеш. Разбира се, ако не си вече тъй зает, като досега" - пише Лора в някакво тъжно примирение...
Няма отговор. Дали защото поетът носи в душата си "трагедията на цял народ", както патетично обяснява племенницата? Или по други причини...
София, 2018 г.
----------