Около 7 милиона лева струват хоспитализациите, изплатени от държавата на хилядите пациенти, които вместо да са на лечение в болница, са играли хазарт в казина в цялата страна.

Вчера Националната агенция за приходите (НАП) и Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) разкриха данни за хиляди пациенти, посещавали игрални зали, докато всъщност са се водели настанени в болница.

Днес стана ясно, че подобни случаи са установени в близо 90% от лечебните заведения, които имат договори с НЗОК за болнична помощ.

Днес от НАП и НЗОК дадоха подробности, като съобщиха, че започват проверки на отчетените болнични хоспитализации, при които пациенти са посещавали игрални зали и казина докато са се водели на лечение в болници. Предварителният анализ на данните за първото полугодие на 2025 г. показва над 22 000 регистрирани посещения в игрални зали, извършени от 3890 здравноосигурени лица, които по същото време са отчетени като хоспитализирани.

„Това, което оповестяваме, не е сензация, а резултат от сериозен анализ на данни, предоставени от НАП. Сумата, изплатена за тези хоспитализации, вероятно надхвърля 7 млн. лева, като в нея не са включени разходите за медицински изделия и лекарствени продукти, които ще бъдат изчислени допълнително след приключване на проверките.“ - заяви подуправителят на НЗОК проф. Момчил Мавров.

От Касата уточняват, че данните се базират на съпоставка между регистрирани посещения в реални, наземни игрални зали и казина, отчетени от НАП чрез документ за самоличност и информацията за началото и края на хоспитализациите в информационните системи на НЗОК. Това позволява с висока степен на достоверност да се идентифицират времеви и персонални несъответствия.

Справката обхваща близо 90% от лечебните заведения, които имат договори с НЗОК за болнична помощ. Не са включени единствено най-малките болници. Поради законови ограничения и с цел недопускане на внушения по време на проверките, на този етап не се оповестяват имената на конкретните лечебни заведения.

Предварителният анализ показва зависимост между броя на хоспитализациите и броя на установените несъответствия, което свидетелства за неблагоприятно явление, свързано с поведението на определена категория пациенти. Анализът също показва, че има случаи, при които няма как пациентът самоволно да напусне лечебното заведение, тъй като са записани с тежки състояния и индикации, вероятно свързани и с интензивно лечение. 

На този етап НЗОК не прави изводи за вина, измами или организирани схеми. Данните са основание за започване на проверки, които ще изяснят всички факти и обстоятелства по всеки отделен случай.

„Говорим за данни, които не съвпадат и изискват контрол. Заключения за нарушения и санкции ще бъдат правени едва след приключване на проверките. Целта на предприетите действия е защита на публичния ресурс и подобряване на контрола с възможностите, които дава централизацията на електронните системи.“ - подчерта проф. Мавров.

При установяване на отчетена, но неизвършена медицинска дейност, НЗОК ще прилага всички предвидени в закона санкции, включително прекратяване на договори. В случаите, в които бъдат установени данни за нарушения, излизащи извън административния обхват на касата, материалите ще бъдат предоставяни на компетентните органи, включително прокуратурата, за преценка дали има данни за престъпление. /БГНЕС