През октомври се навършиха 110 години от убийствените и разрушителни бомбардировки на Русия над черноморската столица на България Варна. Събитието, което подобаващо трябваше да бъде отбелязано в националния календар, държавата и нейните институции го отминаха презрително с мълчание. Мълчаха подобаващо историците, медиите, и обезглавената кметска управа на Варна. 

В историята 14 октомври 1915 година остава една от най-черните дати за Отечеството. Руски кораби и самолети вероломно нападат Варна, бомбардират морската столица. Тези драматични събития години наред се крият от комунистическия режим в България, който представя Русия и СССР като нашите единствени спасители и закрилници. Преди 110 години обаче българите изпитват реално силата на руската „любов“. От неочакваните бомбардировки жителите на Варна изпадат в стрес. Ужасени бягат по улиците, спасяват се по мазета и подземия. Грохотът от срутващи се къщи се смесва с викове и стенания на ранените.

Кървавата руска атаката има и своята предистория. От две седмици 

България и Русия са във война

На 1 октомври 1915 г. е обявено влизането на страната ни в Първата световна война на страната на Тройния съюз. „Братушките“ са гневни на Царство България заради опитите да води самостоятелна политика. Анти българската пропаганда е обхванала мощно руските медии, а омразата към всичко българско се насажда в руското общество. За да даде урок на непокорната млада държава, а и за да отговори на обществените настроения, руският флот получава заповед да бомбардира Варна, за да се даде урок на българите.

Във фаталния ден крайбрежната телефонно-телеграфна служба известява щаба на бреговата охрана, че на хоризонта се забелязват силуетите на морски съдове, които приближават Варненския залив. Става ясно, че са руски военни кораби. Според изследвания на историци ген. Симеон Янков предприема спешни мерки за защита на ключовите обекти – пристанището, жп гарата, флотските помещения и др. В 7,30 часа един след друг към брега се насочват и два руски хидроплана. Те правят пълна обиколка на града, разузнават обстановката и пускат хаотично няколко бомби.

Час по-късно руската ескадра се разгръща в боен ред. Тя е съставена от 3 крайцера, 3 броненосеца, 6 миноносеца и 5 помощни плавателни съда, и се командва от вицеадмирал Новицки.

Първите снаряди 

падат в пристанището и извън града, в района на Галата и Евксиноград. Вниманието на армадата е съсредоточено изключително към централната градска част и гъсто населените жилищни квартали, тоест целта е била да се избива и поразява мирното население, за да бъде сплашено. Засегнати са и казармите на 8-и приморски полк. Руското нападение е просто демонстрация на сила.

Бреговата артилерия отговаря също с огън, но неприятелските кораби са на повече от 8 морски мили навътре в морето, и остават извън обсега на българската артилерия.

Обстрелването на града продължава един час и седем минути, а след това противникът се оттегля. Причината за неочаквания обрат е на две немски подводници U – 7 и U – 8.

Научавайки по телеграфа за бомбардировката, те се отправят към Варненския залив и атакуват руските кораби, изстрелвайки няколко торпеда. Торпилиран е гордостта на руския флот - броненосецът “Три Светители”. Той се накланя на една страна и по-късно потъва край нос Калиакра. На друг миноносец избухва пожар, но плавателният съд е спасен. Към руската армада се насочват и два крайцера, от турската флота, но остават далеч от зоната на конфликта.

Същата вечер немските подводници пристигат в пристанището на Варна и са посрещнати като

освободители,

с радостни възгласи и бурни ръкопляскания.

Последствията от нападението са тежки. Загиват девет души – петима мъже, едно момче и три жени. Ранените са 24, като сред тях са двама офицери и четирима войници, които изпълняват служебните си задължения. Значителни са материалните загуби за града, те се оценяват на 2 милиона лева. Най-голямото поражение обаче остава в съзнанието на българите, които недвусмислено разбират, че Русия не е негов спасител, а техен враг.