Безмилостно и демонстративно ликвидират мисията на университета като Майка-хранителка

Родните университети дори не са в топ 1000, но начисляват такси по-скъпи от елитни европейски програми. Това е обидно за цялата академична традиция и за всеки български гражданин

Светослав Пинтев

Никога не съм предполагал, че ще се срамувам от Алма Матер. Е, този ден дойде...

И на само, защото 

недоразумението, която танцува върху знамето на ЕС 

на протеста срещу еврото се оказа преподавател по история в Софийския университет "Св. Климент Охридски". И не е уволнена.

Представяте ли си каква история преподава такъв нелеп екземпляр от фауната на псевдо-учените, които са се впили в тялото на науката?

 Проблемът е много по-сериозен, но той е следствие именно на присъствието на хора като нея в академичните среди.

 Майката-хранителка, както се превежда Алма Матер от латински, се е превърнала в алчна мащеха, господа съдебни заседатели. Така би се изразил един литературен герой, който казва също: „Той обичаше и страдаше – обичаше парите и страдаше от тяхната липса“.

Някои ги обичат толкова, че страдат от винаги недостатъчното им за тях количество. 

Позорът си има име с много цифри – Заповед № РД‑19‑390/02.07.2025 г. на ректора на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Касае повишаването на таксите за платено обучение, които и без това бяха високи. Върху ректора, разбира се, лежи отговорността за нея, но преди всичко – върху странната ни държава.

Студентите от Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" организираха протест против решението. Та  вдигането на семестриалните такси достига до 200%, а сумите почти удрят

29 000 лева на година,

което е открита гавра с обществото ни.

Наскоро писахме: „Има опасения, че някои търговци могат да се възползват от очакваното въвеждане на еврото, както и от периода преди 1 януари 2026 г., за да повишат необосновано цените на предлаганите от тях стоки и услуги“, констатираха Националната агенция за приходите (НАП), Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) и Комисията за защита на потребителите (КЗП) и се зарекоха да се обединяват в действията си срещу некоректно повишаващи цените търговци.

Ще дебнат бабичките по пазарите, та да не вдигнат тиквичките и зеления фасул.

Не очаквах, че най-наглите търговци са тези в храма на науката, че така открито и арогантно се отнема достъпът на огромната част от българските младежи, а висшето образование се оставя само за богатите.

Ето това си заслужава яростни протести, ако бяхме народ – вместо малоумните протести срещу еврото.

Ако правителството иска реално “строги мерки срещу неоправдани цени”, именно образованието е точното място за начало. От друга страна – именно държавата е задала този модел.

Потресаващо беше изказването на председателя на Народното събрание

Наталия Киселова,  преподавател по конституционно право от СУ, в деня на протеста.

"Създаване на суматоха и на протести в момент, в който висшите училища са в кандидатстудентска кампания, създава напрежение в обществото и условия за несигурност, за да не се отиде в държавните висши училища, а в частните може би", каза Киселова.

Студентите пък казват: „…много от нашите колеги няма да могат да прекрачат прага на университета, защото не могат да си позволят двойно по-висока такса… Това е удар срещу правото на образование…“

И определено са по-убедителни от преподавателката си.

Протестиращите настояват за незабавно преразглеждане на новата формула, по която се изчисляват таксите. Студентите искат държавната субсидия за висшите училища да покрива поне 50% от разходите за обучение, вместо 40% или предложените 60%, което автоматично води до скок на таксите. А това е работа на неизброимите държавни чиновници, не на студентите.

Проблемът, разбира се, не засяга единствено Софийския университет, а абсолютно всички държавни висши учебни заведения в страната.

Но този университет е „пръв сред равни“. И дори той се позиционира на доста по-ниско ниво спрямо първите 1000 университета в света. В Times Higher Education класирането му е 1501+, като и други български университети, естествено, остават извън тази група. Но пък иска пари все едно е

Университет №1 във Вселената

Очевидно е, че таксите, определени от ръководството му, безмилостно и демонстративно ликвидират мисията на университета като Майка-хранителка. 

Ако образованието трябва да е право, а не привилегия, както твърдят студентите, логично е да остане достъпно – особено в държавно учебно заведение, което получава значителна субсидия.

Какво ли биха казали Евлоги и Христо Георгиеви?

Как е в Европа?

В по-голямата част от Западна и Северна Европа, държавното висше образование за студенти от ЕС е или напълно безплатно, или струва поносими суми от порядъка на 150–650 € на година, както е в Германия, Франция, Скандинавските страни.

Когато се правят такси за чужденци, те достигат максимум до 3 000–4 000 € годишно, което е меко казано несравнимо с над 14 000–28 000 € (14‑28 000 лв) в Софийския университет.

Фактът, че държавен университет с такова относително ниско класиране претендира за такси, равни на елитни частни програми в чужбина, е не само икономически абсолютно нелогичен, но и морално разрушителен.

В парламентарна комисия бе прието на първо четене предложение за 25% намаление на таксите, а Съветът на ректорите предложи дори 40%, но това са само „проекти“, които засега не могат да отменят вече приетата заповед.

Елитаризацията с обратен знак

и комерсиализацията на висшето образование са ритуално убийство на България. Колкото и силно да звучи, това е факт.

Таксите от 14 000 до 28 000 лв (~7 000–14 000 €) са очевидно непосилни за мнозинството български семейства. Те брутално премахват възможността за образование на базата на способности, правейки висшето образование достъпно само за богатите – което е откровена подигравка с принципа за равен достъп и демократичния характер на държавните университети.

И така, че българските университети не са в топ 1000, но начисляват такси по-скъпи от елитни европейски програми, е обидно за цялата академична традиция и за всеки български гражданин.

Нима България не иска да има достъпно, равнопоставено висше образование? Така излиза, щом досега няма законови тавани на таксите, публични бюджети и целево разходване, както и участие на студенти във вземането на тези решения. А това е наистина страшно...