На 21 март, 1871 г. в имението си край Крайова е убит Петър Берон, белязаният българин - гражданин на Европа и учен, авторът на „Рибен буквар“, с който поставя образованието на светски начала.
Петър Берон е роден в Котел. Посещава училище при поп Ст. Владиславов, по-късно негов учител е Софроний Врачански.
После продължава обучението си в гръцкото училище в Букурещ.
От 1821 г. до 1825 г. е учител в Брашов, Румъния, а в периода периода 1825-1831 г. продължава образованието си, като следва медицина в Мюнхен, Германия. След завършването си до 1841 г. Берон работи като лекар в Крайова, Румъния.
От 1843 г. до края на живота той се посвещава на научната дейност. Ненадминати са неговите постижения в областта на просветното дело, не само за България, но и за Европа и света.
Докато учителства в Брашов, съставя първия български учебник - "Буквар с различни поучения" ("Рибен буквар"). В него тълкува теми от различни области на знанието, което го превръща в енциклопедия. Освен богатството от познания, "Рибен буквар" е написан на жив, говорим български език, което дава леснодостъпни знания на децата.
С тази книга Берон за първи път прави заявка за преподаване, основано изцяло на светско образование. Така "Рибен буквар" поставя бразда - нов етап в просветното дело.
Петър Берон подпомага образователното дело в България и с дарения на средства за създаване на светски училища в различни краища на страната.
Оставя след себе си, освен феноменалния „Рибен буквар“, още около 20 научни труда. Като гражданин на Европа, той живее из целия континент - Париж, Берлин, Лондон, Виена, Прага, Атина, Крайова и говори на 9 езика.
През 1871 г. Петър Берон е убит в имението си край Крайова в Румъния. Голяма част от наследството си той вече е завещал на училища в родината си България.
През 1964 г. сърцето му, което е балсамирано след смъртта му, е пренесено в неговия роден град, Котел.
Още от От редактора
Георги Консулов: Като съратник на Левски председателства революционната организация в Пазарджик и е заточен в Мала Азия, деец за Съединението
Родолюбивият българин е префект на Пловдив, депутат в Източна Румелия, член на Централния комитет на „Единство“, което се бори за Съединението на Княжество България с Източна Румелия
Европейското парламентарно събрание (бъдещият Европейски парламент) заседава за първи път в Страсбург
В учредяването на общото Европейско парламентарно събрание участват 142 депутата, изпратени от парламентите на шестте страни-основателки
Михаил Герджиков: Водителства отряда, освободил Царево, Ахтопол и Резово през Балканската война
Месец преди неговата смърт през 1947 г. Васил Коларов отива да му връчи медал, а Герджиков изрича: „Василе, ако беше Георги Димитров дошъл, щях да му простя, защото е простак. Но на тебе никога. Марш!“