21 Април, 2025

Петър Берон: ненадминатият му „Рибен буквар“ поставя бразда в светското образование

Петър Берон: ненадминатият му „Рибен буквар“ поставя бразда в светското образование

Универсалният в познанията си възрожденец е едновременно учен, просветен деец, педагог, лекар, говори на 9 езика и живее из цяла Европа

На 21 март, 1871 г. в имението си край Крайова е убит Петър Берон, белязаният българин - гражданин на Европа и учен, авторът на „Рибен буквар“, с който поставя образованието на светски начала. 

Петър Берон е роден в Котел. Посещава училище при поп Ст. Владиславов, по-късно негов учител е Софроний Врачански. 

После продължава обучението си в гръцкото училище в Букурещ. 

От 1821 г. до 1825 г. е учител в Брашов, Румъния, а в периода периода 1825-1831 г. продължава образованието си, като следва медицина в Мюнхен, Германия. След завършването си до 1841 г. Берон работи като лекар в Крайова, Румъния. 

От 1843 г. до края на живота той се посвещава на научната дейност. Ненадминати са неговите постижения в областта на просветното дело, не само за България, но и за Европа и света. 

Докато учителства в Брашов, съставя първия български учебник - "Буквар с различни поучения" ("Рибен буквар"). В него тълкува теми от различни области на знанието, което го превръща в енциклопедия. Освен богатството от познания, "Рибен буквар" е написан на жив, говорим български език, което дава леснодостъпни знания на децата. 

С тази книга Берон за първи път прави заявка за преподаване, основано изцяло на светско образование. Така "Рибен буквар" поставя бразда - нов етап в просветното дело. 

Петър Берон подпомага образователното дело в България и с дарения на средства за създаване на светски училища в различни краища на страната. 

Оставя след себе си, освен феноменалния „Рибен буквар“, още около 20 научни труда. Като гражданин на Европа, той живее из целия континент - Париж, Берлин, Лондон, Виена, Прага, Атина, Крайова и говори на 9 езика. 

През 1871 г. Петър Берон е убит в имението си край Крайова в Румъния. Голяма част от наследството си той вече е завещал на училища в родината си България.

През 1964 г. сърцето му, което е балсамирано след смъртта му, е пренесено в неговия роден град, Котел.

Сподели:

Коментари (0)

20 април - ден първи от порива на българите да извоюват своята Свобода

20 април - ден първи от порива на българите да извоюват своята Свобода

Пред 149 години пред Каблешковата къща в Копривщица пуква първата пушка, дала знак за началото на Априлското въстание

Спомен за създателя на химна "Горда Стара планина"

Спомен за създателя на химна "Горда Стара планина"

Цветан Радославов е един от тримата българи (заедно с д-р Кръстьо Кръстев и Никола Алексиев), които са защитили доктората си при бащата на съвременната научна психология – Вилхелм Вунт

Започва изграждането на Априловската гимназия, първото училище за средно образование в България

Започва изграждането на Априловската гимназия, първото училище за средно образование в България

Инициативата за създаването на гимназията в днешния ѝ вид е на Васил Априлов, но строежът става възможен едва след неговата смърт. С този родолюбив проект се захваща габровецът Васил Рашеев.