Някои учени наричат Навуходоносор II библейския антагонист и архитект, построил чудесата на Вавилон

Роден през 634 г. пр.н.е. в сърцето на Нео-Вавилонската империя, Навуходоносор II (известен в западните източници като Nebuchadnezzar II) остава една от най-противоречивите фигури в древната история. В Библията той е представен като разрушителя на Йерусалим и един от „великите злодеи“ на Стария завет. Но историците и археолозите виждат в него не само военачалник, а и изключителен строител и визионер – владетел, който превърнал Вавилон в архитектурен и културен център на древния свят.

От син на полусириец до цар на Вавилон
Навуходоносор II е първороден син на цар Набополасар, човекът, който освободил Вавилон от асирийско владичество. Наследил стабилна държава, младият Навуходоносор бързо показал военен талант, побеждавайки египтяните при Кархемиш през 605 г. пр.н.е. и поставяйки Сирия и Финикия под вавилонски контрол. Така още преди да се възкачи на престола, той вече бил един от най-уважаваните командири на древния Близък изток.

Сватбата, която промени историята
Още преди коронацията си Навуходоносор се оженил за Амитис от Мидия, дъщеря или внучка на мидийския цар Киаксар – важен съюзник на Вавилон в борбата срещу Асирия. Този династичен брак не само укрепил връзките между двете империи, но и вдъхновил създаването на едно от най-великите чудеса на човешката цивилизация – Висящите градини на Вавилон, построени, както се смята, в чест на красивата му съпруга.

Военният гений и разрушителят на Йерусалим
Навуходоносор II остава в библейската памет като владетеля, който обсадил и превзел Йерусалим. През 597 г. пр.н.е. той отвел в плен юдейския цар Йоахин и десетки хиляди занаятчии, офицери и учени. Десетилетие по-късно армията му се върнала и разрушила Храма на Соломон – светинята на древните евреи. Това деяние превърнало Навуходоносор в символ на Божия гняв и земната гордост, наказана от небето.

Лудостта на владетеля – божествено наказание или легенда?
Библейската Книга на Даниил описва седемгодишен период на безумие, в който царят бил „отлъчен от хората и ял трева като говедата“, докато косата му пораснала „като пера на орел“, а ноктите – „като нокти на птица“. Според някои учени този разказ може да е метафора за духовно пречистване или дори да се отнася до друг цар, но образът на полуделия владетел остава една от най-запомнящите се библейски алегории за човешката гордост и възмездие.

Архитектът на чудесата
Въпреки мрачната си слава, Навуходоносор II бил и велик строител, оставил след себе си шедьоври на древната архитектура. През неговото управление Вавилон се превърнал в най-богатия и технологично напреднал град на епохата. Сред най-забележителните му творения се открояват Портата на Ищар и Висящите градини.

Портата на Ищар – врата към величието
Издигната около 575 г. пр.н.е., Портата на Ищар е била осмата и най-впечатляваща градска порта на Вавилон. Построена от синьо остъклени тухли, инкрустирани с позлатени изображения на лъвове, бикове и дракони, тя символизирала могъществото и богатството на империята. По стените ѝ имало надписи, възхваляващи царя и делата му – своеобразна каменна автобиография, с която Навуходоносор оставил името си в историята.

Висящите градини – любовта, превърната в легенда
Смята се, че Навуходоносор построил Висящите градини на Вавилон за своята съпруга Амитис, за да ѝ напомнят за зелените хълмове на Мидия. Те били описвани като тераси, пълни с дървета, цветя и течащи води – истински рай в пустинята. Макар археологически доказателства за тяхното съществуване да липсват, древните автори ги включили сред Седемте чудеса на света – свидетелство за силата на легендата и любовта.

Две чудеса и една безсмъртна слава
Навуходоносор II съчетава в себе си две крайности – разрушител и създател, тиранин и визионер. В Библията той е символ на гордостта, наказана от Бога, а в историята – владетелят, превърнал Вавилон в „портата на боговете“. Неговите дела – Портата на Ищар и Висящите градини – остават едни от най-великите постижения на човечеството, дори 2600 години след смъртта му.