Междувременно е започнала проверка как чешката ЧЕЗ е продала ТЕЦ-Варна
От началото на февруари държавата отново е започнала да плаща на избрани тецове за "студен резерв" - да поддържат в готовности мощности, които при нужда да се включат в енергийната система. Сред получателите на пари са както държавните ТЕЦ "Марица-изток 2" и НЕК, така и притежаваната от почетния председател на ДПС Ахмед Доган ТЕЦ "Варна" и свързваната с Христо Ковачки ТЕЦ "Бобов дол", разкри "Капитал". Те са се класирали след търгове, проведени от държавното предприятие ЕСО ("Електроенергиен системен оператор". Общо за месеца за поддържане на студен резерв са насочени 2 млн. лв., като конкретните суми за получитателите варират от 67 000 до 670 000 лв. "Публичната" информация обаче е поднесена от ЕСО в доста странен вид - посочва се само номер на офертата и за каква сума е договорът, но не става ясно коя е централата зад числата.
Случайно или не, ТЕЦ "Варна" стана дежурен получател на средства за мощности в готовност точно след като почетният председател на ДПС Ахмен Доган влезе в нея като мажоритарен собственик. След като се разразиха серия скандала заради уреждането на определени централи на държавната хранилка чрез договори за студен резерв (сумите са от порядъка на 60 млн. лева годишно), Борисов "нареди" ЕСО да прекрати търговете, а мнозинството в Народното събрание прие законови промени, които въвеждат нов начин на осигуряване на резервни мощности. Промените обаче ще влязат в сила през лятото, а дотогава ЕСО явно ще работи по старата схема.
Междувременно започнаха серия проверки за начина, по който чешката ЧЕЗ е продала ТЕЦ-Варна, и за участието на централата след придобиването й от Ахмед Доган в апетитните търгове за студен резерв, при които държавата дава пари за неработещи мощности само за да се поддържат в готовност за евентуално включване.
Още от Бизнес
Горанов: Кабинетът смята, че може да се поддържа икономиката на астероиди
По думите на бившият финансов министър Владислав Горанов правителството на Радев пропуска шанса за по-амбициозни бюджетни реформи, с дефицит над 3% няма как да се върнем към нормална фискална политика
Фискалният съвет предупреждава за влизане в "неуправляема дългова спирала"
Експертите от съвета посочиха, че дълговото бреме се превръща в структурен дефект на бюджета, тежестта се прехвъля върху бизнеса, а лихвените плащания нарастват рязко и по този начин изземват ресурс от сектори като образование и здравеопазване
Цанко Арабаджиев: ББР може да мобилизира частния капитал за изграждането на стратегическата инфраструктура в страната
В дискусията, посветена на инфраструктурните инвестиции, участваха също министърът на регионалното развитие и благоустройството Иван Шишков, представителят на Световната банка Антонио Нунес, президентът на Американската търговска камара в Армения Елина Маркарян и представители на бизнеса от региона