Сафие Юрдакул, дъщеря на учителя Алиш Ахмедов, който е бивш концлагерист в „Белене“, разпространи днес до медиите Отворено писмо, адресирано до служебния министър-председател Андрей Гюров. Поводът за нейната реакция е мълчанието на служебния кабинет на сигнал, внесен преди повече от две седмици в деловодството на Министерския съвет. Под него стоят имената и подписите на 40 бивши концлагеристи и техни наследници, а поводът е необходимостта от държавна намеса за съдбата на бившия концлагер на остров Персин.  Юрдакул изтъква, че  това място е публична държавна собственост, за която отговаря Министерския съвет, но поредица от правителства нехаят за съдбата му.

Ето и пълния текст на писмото:

Г-н Премиер, ще защитите ли държавните интереси за опазване на бившия концлагер „Белене“? 

Открито писмо

до служебния министър-председател

г-н Андрей Гюров

от 

Сафие Юрдакул, дъщеря на учителя и бивш концлагерист в концлагера „Белене“ Алиш Ахмедов,

по повод сигнал за необходимостта от държавна намеса за защита на държавните интереси в бившия концлагер „Белене“

Уважаеми г-н Гюров,

Преди повече от две седмици 40 бивши концлагеристи и техни наследници се подписаха под сигнал, адресиран лично до Вас и внесен в деловодството на Министерски съвет по повод необходимостта от държава намеса за защита на държавните интереси на мястото, където се намира някогашния концлагер „Белене“ на остров Персин.

Аз съм една от подписалите се под сигнала до Вас, като пряк наследник на концлагерист в периода 1984-1989 г., един от над 500-те български граждани от турски произход, които въпреки тоталния терор на комунистическия режим, се бориха за своите основни човешки права, заточени без съд и присъда на „Белене“ и устояха.

А поводът да пиша това отворено писмо до Вас е мълчанието, с което ни се отговаря до момента от страна на служебния кабинет и неговата администрация на поставения проблем.

Сигналът беше адресиран лично до Вас, защото въпросното място на остров Персин, където се намират останките от бившия концлагер „Белене“, е публична държавна собственост, за която отговаря Министерския съвет.

Какви са фактите за това дали и как Министерският съвет се отнася към тази държавна собственост и специално място на памет към жертвите на комунистическия режим? 

1.С решение №70 от 26.01.2017 г. Министерският съвет е предоставил безвъзмездно на община Белене управление на част от имот (Втори обект на бившия концлагер „Белене“), публична държавна собственост за срок от 5 години за изграждане парк-мемориал при определени условия. 

2.Тези условия са: община Белене да осигурява ежегодни средства за текуща поддържка и основни ремонти на съоръжение – понтонен мост (той свързва сушата с остров Персин); реновиране на предоставените сгради (на концлагера) и изграждане на паметник.

3.В решението на Министерския съвет е посочено, че „при нереализиране на предвидените дейности по реновиране на предоставените сгради и изграждане на паметник в продължение на 5 години правото на управление се отнема от община Белене“.

4.За изпълнение на решението на Министерския съвет е сключен идентичен с възложените задачи и срокове договор между областния управител на Плевен и община Белене в лицето на кмета ѝ Милен Дулев.

5.Петгодишният срок, даден от Министерския съвет, е изтекъл през януари 2022 г. Тоест преди повече от 4 години.

6.В периода 2017-2022 г. община Белене не е изпълнила нито едно от поставените условия в решението на Министерския съвет. Нито е поддържала понтонния мост, нито е реновирала сградите на бившия концлагер, нито е построила паметник.

7.Правителствата от януари 2022 г. до сегашният служебен кабинет включително не са предприели действия за защита на държавната собственост на мястото на бившия концлагер – характерно държавно бездействие към единствения запазен в България концлагер. В резултат на това бездействие неговата съдба е оставена на произвола на съдбата.

8. На 12.03.2026 г. главният архитект на община Белене Бойко Балабанов е издал разрешение за строеж №05 на община Белене, представлявана от кмета Милен Дулев, за извършване на строително-монтажни работи за обект Парк-мемориал „Лагер Белене“ (1949-1986) – „реставрация, консервация и възстановяване на част от разрушените сгради, бараки, карцер, огради и други съоръжения от лагер Белене Втори обект“. 

9.За издаването на това разрешение за строеж главният архитект на община Белене се е позовал на решението на Министерския съвет от януари 2017 г. и на последващия сключен договор с областната управа – Плевен.

10. В решението на Министерския съвет обаче изобщо няма поставена такава задача – „извършване на строително-монтажни работи за обект Парк-мемориал „Лагер Белене“ (1949-1986) – „възстановяване на част от разрушените сгради, бараки, карцер, огради и други съоръжения от лагер Белене Втори обект“.

Уважаеми г-н министър-председател, 

Именно за започването на тази, според нас незаконна дейност, предприета от община Белене на място – държавна собственост, за която отговаря Министерския съвет, бе причината да се подпишем под сигнала до Вас.

Още повече, че заповедта на главния архитект на община Белене за строеж е издадена ден преди в Министерството на културата съответният експертен съвет да вземе решение бившият концлагер „Белене“ да получи статут на недвижим паметник на културата от национално значение.

Значи излиза, че община Белене и нейният кмет се сещат 4 години, след като правото за стопанисване на този обект е изтекло, да започнат строеж на „Белене“ без това изобщо да им е възложено от Министерския съвет. Защо толкова са се разбързали изведнъж? Не е трудно човек да се досети, че те са се разбързали, за да не ги засегне решението за обявяване на „Белене“ за национален паметник на културата, което все още не е влязло в сила, и да избегнат ограниченията, които следват от него.  За да построят нещо фалшиво по частен проект, което да им докарва печалба. Ще позволите ли това?

Не е тайна, че от години на Втори обект на концлагера „Белене“ се рекламира частен проект, който предвижда цялостно възстановяване на лагера.

Именно „възстановяване на част от разрушените сгради, бараки, карцер, огради и други съоръжения от лагер Белене Втори обект“, заложено в разрешението на строеж на община Белене, представлява намерението „цялостно възстановяване“ на лагера.

Това обаче е незаконно, тъй като, както посочих, подобно разрешение Министерският съвет не е давал при предоставянето на правото на стопанисване през 2017 г.

Изтеклите вече повече от две седмици от внасянето на сигнала до Вас е напълно достатъчно време служебното правителство да извърши проверка и да установи нередностите, описани по-горе. И да изпълни решението на Министерски съвет, а именно да отнеме правото на управление на мястото на бившия концлагер „Белене“ от община Белене поради нереализиране на поставените условия в него. 

Впрочем, неотдавна Вие присъствахте на премиерата на един нов документален филм „Последните концлагеристи от „Белене“ и с очите си лично видяхте в каква разруха тъне бившият концлагер на остров Персин, там където нашите бащи и съпрузи на майките ни страдаха без вина, но защитавайки основните човешки права.

Тъй като до момента обаче виждаме, че не се предприемат никакви действия по сигнала, под който сме се подписали за съдбата на концлагера „Белене“, искам да Ви попитам чрез това отворено писмо: имате ли политическа воля да изпълните решението на Министерски съвет от 2017 г. и да защитите държавните интереси?

При встъпването в длъжност през февруари тази година Вие заявихте, че няма да давате празни обещания, а ще поемете конкретна отговорност. Ще поемете ли сега такава отговорност за съдбата на „Белене“ или и вашият кабинет ще бъде поредното правителство, което ще продължи държавното бездействие въпреки ясните параметри на решението на Министерския съвет от 2017 г.?

За съжаление не само Вашият служебен кабинет ни отговаря с мълчание. Аз подадох сигнали по същия казус и до министъра на правосъдието Андрей Янкулов, до министъра на околната среда и водите Юлиян Попов, до министъра на регионалното развитие и благоустройството Николай Найденов, до министъра на културата Найден Тодоров.

Нито едно от тези министерства ме е информирало до момента, че ще реагира на сигналите ми. И те мълчат. Така ли работят министерствата под Ваше ръководство? Или съдбата на бившия концлагер „Белене“ не е достатъчно сериозен въпрос, който да занимава служебния кабинет и отделните министерства?

Нашият казус започва да ми заприличва на един трагичен случай от началото на година, когато се разбра, че срещу една частна фондация през годините са подавани множество сигнали за нередности, но държавните институции са си траели и бездействали, докато се случи трагедията.

Ние, наследниците на преките жертви на „Белене“, много добре знаем за частните апетити към бившия концлагер на различни организации и организацийки, които са продиктувани само и единствено от финансовия аспект – да припечелват на гърба на паметта на жертвите. Същата цел стои и в основата на предприетите действия на община Белене. Уж в името на жертвите. Но без жертвите и техните наследници. Нас никой не ни пита.

Така миналата година частна организация в своя изложба, поставена незнайно с разрешението на коя институция на Втори обект на лагера, заличи целия етнически характер на концлагера „Белене“, фалшифицирайки по недопустим начин истината на хората, които са преминали през това адско място.

Като партньор на тази изложба бе посочена и община Белене. Разбира се, това става възможно на фона на тоталната липса на контрол от страна на държавата какво се случва на мястото на бившия концлагер. Само нашият категоричен протест спря тази фалшификация на историята.

Сега същата тази община Белене ще „възстановява“ цял лагер, а е достатъчно да се погледне нейното разрешение за строеж от 12 март тази година, за да разбере, че фалшифицирането на историята на концлагера „Белене“ продължава с пълна сила. Посоченият в документа период е неверен и спестява цяла година от съществуването на концлагера, точно когато в него са въдворени без съд и присъда български граждани от турски произход заради съпротива срещу насилствената асимилация, осъществена от комунистическия режим. Това не е случайно. Това не е работа на невежи служители. Това вече е тенденция за фалшифицирането на историята на „Белене“.

Затова няма да се учудя, ако кръговете с финансови интереси около „Белене“ и в момента правят опити и схеми да повлияят на служебния кабинет не само да не изпълни решението на Министерски съвет за отнемане на правото на община Белене за управление на имота, на който се намира бившия концлагер, но и да се „узакони“ по някакъв начин това отдавна изтекло право на стопанисване. 

Рано или късно това ще се разбере. Но ако служебният кабинет се окаже, че е поставен в зависимост от частни интересни и вземе решение в тяхна полза, отговорността ще е Ваша, защото сте предупреден.

Уважаеми  г-н министър-председател, 

Призовавам Ви да намерите политическа воля и да спрете тази гавра с единствения запазен концлагер от комунистическия период в България – „Белене“!

Само така ще ме убедите, че законите и решенията на Министерския съвет се спазват. Затова настоявам:

1. Изпълнете решението на Министерския съвет от 2017 г. и отнемете правото на управление на концлагера от община Белене поради неизпълнение на поставените указания.

2.Незабавно анулирайте всякакви строителни дейности, а бъдещата дейност на мястото на концлагера да се съгласува с легитимните представители на жертвите на „Белене“ и техните наследници, така както правят редица европейски страни от бившия съветски блок, където отдавна държавите са се погрижили тези места на памет на комунистическите репресии да са превърнати в музеи и мемориали под държавен контрол.

2.Държавата да поеме своята отговорност и да признае „Белене“ за национален паметник на културата за целия период 1949–1987 г. – процедура, която се проточва вече 8 години, спирайки дискриминацията срещу българските граждани от турски произход, които са въдворявани в концлагера.

3.Сезираните от мен министерствата да излязат с официален отговор на моите жалби, за да опровергаят сегашното положение, че гласът на жертвите и техните наследници се заглушава в полза на частни интереси.

Уважаеми г-н Гюров, 

През онези черни години от последния период на „Белене“  аз бях невръстно дете, което виждаше ада през телените огради, там, на острова, където баща ми беше отведен без вина и обяснения. Днес, като пълнолетен български гражданин, познаващ своите конституционни права, заявявам: 

Няма да позволя чрез нито един административен акт да се заличи свещената памет за борбата на покойния ми баща и неговите съратници за най-основните човешки права! 

Ще разобличавам опитите „Белене“ да бъде „приватизирано“ от частни организации с цел печалба, докато най-накрая държавата не започне да се грижи за това място на памет, както е практиката в останалите европейски страни.

Моля, Вие и вашите министри да знаете, че всеки опит за допускане на безконтролно строителство в бившия концлагер „Белене“ днес е опит да се довърши в сегашно време онова, което комунистическият режим започна тогава, преди повече от 40 години – физическото заличаване на следите от престъпленията!

С уважение:

Сафие Юрдакул, 24 април 2026 г.