На Европейския съюз не му достига воля, за да преодолее националните отлики и да използва силата си. Днешното състояние на ЕС може да бъде сравнено с тежък махмурлук, пише историкът проф. Уфе Йостергард във водещия датски всекидневник Berlingske. Различията между Западна и Източна Европа са огромни. Само един пример - минималната заплата в България е по-малка, отколкото детските помощи в Дания.

Ученият се занимава професионално с европейския проект и в момента пише книгата „Необединените щати Европа“.

Според Йостергард самият факт, че няма една обща европейска идентичност затруднява търсенето на общи решения на проблемите и кризите. Вместо това възникват конфликти.

В момента в ЕС действат четири различни кризи. Първата е тази на еврото, която в определена степен се породи от само себе си. След това дойде миграционната криза, която се превърна в отражение на слабостта за вземане на единни решения. Към тях трябва да добавим намесата на САЩ и Русия във вътрешните работи на Европа и накрая „Брекзит“.

Негативните нагласи към ЕС се дължат на няколко причини. Той тръгна от икономически съюз за търговия и производство на въглища и стомана. И всичко изглеждаше наред до въвеждането на свободно движение на работна ръка.

Тази революционна промяна първоначално засегна работните места за мъжете в Западна Европа между 20-40 години, после жените, появиха се и безработните чужденци, което доведе до това, че нелегалните имигранти се сдобиха със социални права.

Бежанската криза беше ударът, който разби тази изначално крехка система. Социалните конфликти се засилиха, а това доведе до небивал възход на национализма. В същото време опитите за регулиране на проблема от Брюксел водят до усещане за загуба на суверенитет в отделните държави-членки.

На този фон изглежда много европейци имат нагласата, че сътрудничеството се осъществява не в тези области, в които трябва - силно внимание се отделя на дребните неща, а за важните - малко.

В миналото защитата на външните граници на ЕС беше оставено на относително слаби държави като Италия и Гърция. И сега логично проблемът с имигрантите трябва да се решава със затваряне на границите и строене на огради.

Големият проблем на ЕС е в това, че Брюксел говори от името на държава, каквато на практика не същества.

А след почти 50 години на тоталитаризъм, различията между Западна и Източна Европа остават огромни. Западът се провали в това да приобщи Изтока. Наивно се смяташе, че икономическите мерки и реформи ще са достатъчни. Така не успяхме да създадем истинска европейска общност.

И обичайно, когато премиерите на страните провеждат заседания в Европейския съвет, всеки от тях след приключването се обръща към собствената си национална общественост и казва, че е успял да спечели победа над своите колеги.

"Все пак смятам, че в един прекрасен ден Европа ще има обща идентичност, но тя ще се появи в резултат на слабост. Тя ще възникне, когато Европа окончателно загуби своето място в света, а ние ще изпълняваме национални танци пред китайските туристи. За целта ще ни се наложи да си облечем националните костюми, а изследванията показват, че няма нищо по-общо от националните танци и костюми. Епохата на европейско величие е започнала през 1492 г. и е приключила през 1945 година. Европейският съюз я удължава изкуствено.

Тази епоха отива към края си. Икономическата сила не е подкрепена от политическа. ЕС е „най-силната икономика в света“, но ние ставаме все по-малко от днешните 500 милиона души, докато другите стават все по-големи. Така можем да си живеем добре. Италианците претърпяха поражение в Европа след 1492 г., но откриха това след няколко века. Те продължаваха да се веселят на Венецианския карнавал. Въобще не е задължително, че това ще е лош живот, просто ще ни е много трудно да диктуваме моралните стандарти в света. С това можем да се справим само ако имаме сила.“