Пламен Асенов, специално за Faktor.bg

Не, Путин не е глупак или луд. Така смятат само онези, които търсят лесен отговор на трудния въпрос защо световната гадост се случва, дори когато най-чинно си подреждаме играчките, изяждаме си всичката каша и никога не пожелаваме жената на другия. Нито пък осела му! 

Не, просто Путин е международен терорист, 

кървав военно-престъпник 

и лъжец от световен мащаб - „архилъжец“, както би го описал Достоевски. Затова и трябва да се отнасяме към него като към такъв. 
На първо място, трябва да спрем да се интересуваме какво казва той, а ясно да му заявим - и да го повтаряме, докато схване - какво казваме ние. Нашата позиция е важна, не неговата.
Иначе излиза, че един престъпник може да разиграва целия свят, като не само определя правилата, но е играч и съдия едновременно. Това е все едно да дадеш на Ал Капоне да пише данъчните закони и после да се съди сам по тях. 
А сега светът какво прави, когато Путин благоволи да се изпути на някой парад? Зяпа го в устата и чака да чуе поне една разумна дума, за която да се хване и да започне нови безсмислени разговори. 

Ето ви го най-високия пример - „Ройтерс“ и заглавието им: „Речта на Путин в Деня на победата не подсказа как ще се развие войната“. 
Ма, колеги, защо е това разочарование? Очаквахте обученият в лъжи и мимикрии кагебист да разкрие плановете си ли? Не ви ли стига новината, че императорът, в този сюблимен за Империята на злото момент, не може да се похвали пред орките с истинска плячка, затова олигави микрофона с безумното твърдение, че гадният свят тъкмо щял да го нападне през Украйна, но добре, че той бил нападнал гадния свят през Украйна пръв.   
Е, това не е нещо ново, де, само поредна 

проява на силната ментална връзка между Путин и Хитлер

 Нали вече всички знаем - още повече, тъкмо руснаци го доказаха - че Хитлер не нападна „вероломно“ СССР, просто изпревари с малко удара в гръб, готвен от приятелчето му Сталин. Та и Путин сега - изпреварил ни бил. Нас, Западът, дето искаме само бизнес да правим и да тънем в нормален живот.  

Нали сме съгласни, граждани, че не бихме искали бясно куче да ни носи чехлите, какво остава да пази детето ни в люлката? Да, така стоят нещата - демократичното, свободно и проспериращо западно общество е наше собствено дете, родено и отгледано с много мъки, кръв, пот и сълзи, трябва да си го пазим сами. 
Затова, пак казвам, трябва да обърнем нещата - да държим на нашата позиция, онази на Путин, на Кремъл, на всички руски бандити, а и на целия руски „народ“, трябва да имаме само за сведение. 
Разбира се, възниква важният въпрос каква е всъщност нашата позиция. 
Но да ви кажа първо каква не е. Не е позицията на официална България, според която изпращането на военна помощ на Украйна, за да се справи тя по-бързо с мръсната руска агресия, е всъщност намеса на България във войната, а ние това не можем да допуснем, защото сме за мир и неутралитет. 
Не, не ме корете, аз лично не бих могъл да събера толкова тъпота в едно изречение, просто цитирам срамната позиция, до която, след дълги мисловни и морални напъни, стигна тъй наречената 

„българска политическа класа“, май състояща се само от огромни и вонящи политически задници

 Пр-р-р-р-р-р-р-р-р-р-р-р-р-р-р-р-р-р-р-р-р-р-р-р-р-р-р-р-р-р-р-р-р…..Цитирам един от интелектуалните върхове в „Одисей“ на Джойс, вие какво помислихте.
Да, и на България, и на Полша Кремъл спря газовите доставки, това е приликата между двете страни. Но, да не забравяме две други важни неща, които правят разликата. 
Първо, кранчето бе врътнато, независимо от факта, че Полша помага на Украйна по всякакъв начин, включително с оръжия, докато България се гъне слугински и прави на неутрална. И второ - „наказанието“ продължава и за двете страни, независимо, че на 9 май във Варшава руският посланик бе залян с червена боя и изглеждаше стреснат, кървав и насран, докато в София губернатор Митрофанова демонстрира пищно имперско присъствие, получи поздрави за „празника“ и пряка подкрепа от български политици за мръсната руска агресия. 
Да, постараха се българските крепостни русолюбци - като започнеш от президента Радев и стигнеш до последния Рубльов тук. А най-много се постара другарката Нинова, която в прав и безсрамен текст заяви, че Русия е приятелска държава. На България? Жив да не бях! Ами тогава Украйна ще да е голям български враг а, Нинова? Направо и нас се готвеха да нападнат нацистите от Киев, но добре, че руските другари отпочнаха специалната военна операция. Специална, защото се състои основно от мародерство, изнасилвания и убийства на цивилни. 

По същата логика пък да знаете колко неприятелски държави са ни САЩ, онези от НАТО и ЕС, дето направо ни нападат, като искат да ни бутат едни пари в ръцете и да защитават тъпите ни глави от поредното руско освобождение. 
Та всъщност позицията на Запада по отношение на Русия не е такава като българската. 
Не е и като позицията на политическата балерина Макрон, който се държи като истински французин - винаги готов да смята колаборацията си с окупатора за таен акт в полза на Съпротивата. Или да ви го опиша по-картинно - като танцьорка на кан-кан в „Мулен руж“, за която е все едно дали си вдига краката пред немци или пред руснаци, стига те да си платят добре за удоволствието, че си е забравила гащите в къщи. 
Та, според другаря Макарон, ако Русия сега бъде „унизена“, това няма да допринесе за мира. Нито за утрешните, както се разбра от изявлението му, политически сделки, зад които едва прозират икономическите му апетити. 
Какво да ви кажа, граждани - май 

и в Париж, щом стане дума за Путин, се надпреварват да говорят тъпотии

 Абе това градиско джудже да не би да е хипнотизатор и само непукисти като мен да остават извън влиянието му. 
Първо, Макроне, никой не унижава Русия, а и няма нужда - тя самата го прави твърде успешно, като показа на света истинското си лице. 
Второ, както стана безпощадно ясно, с Русия не може да се водят преговори - затова и не бива. Как ще водиш преговори с терорист, който ти заявява, че ако не стане на неговото, ще ти пусне ядрена бомба. 
Трето, резонен е въпросът как утре ще градим мир, ако Русия остане същата агресивна държава. 
Четвърто, дори Русия и Украйна скоро до постигнат споразумение и войната да спре - което вече е практически невъзможно - то позицията на Запада не свършва там, а започва оттам. И тя не е свързана само със следвоенното възстановяване, за което Макрон явно вече точи зъби, а с факта, че съдбата на Украйна и съдбата на Русия са две различни неща. Нас Украйна ни интересува като част от мирната, свободна и демократична общност, а Русия ни интересува само като държава, която трябва да бъде сдържана. 
Ето оттук започва нашата, на Запада, позиция, която е крайно време да се формулира и да започне да се чува. 
Първо, Путин и руснаците трябва да знаят, че ако Русия се изкуши от онова, което нарича ограничен или тактически ядрен удар, 

върху Кремъл ще се стовари целият апокалипсис, 

независимо дали бомбата е използвана на украинска, натовска или каквато и да било друга земя. 
Второ, Путин и народът му трябва ясно да чуят, че краят на войната в Украйна, колкото и унизителен да бъде за тях, както се очертава, изобщо не е край на политиката на санкции срещу Русия. 
Трето, границите на тази санкционна политика се простират далеч напред във времето и пространството - в края на краищата, сега само за няколко месеца ние ще си пренастроим икономиките, за да живеем без Русия, защо да губим това ключово предимство. 
Така че санкциите ще продължат, а дори ще се задълбочат, докато и последният руски войник не се изтегли от Крим, Донецк, Луганск, Приднестровието, Абхазия, Сирия, Африка. Но ще продължат и след това, дори с десетилетия - и ще започнат да отпадат само срещу гаранции за добро руско поведение. 
Не договори, които за Кремъл не струват и копейка - истински гаранции, свързани с 

дълбоки обществени промени в Империята на злото

 Ние няма да им се бъркаме какви точно промени да правят, но ще оценяваме техните промени по нашите критерии и ако те са ОК, можем да поотпуснем малко примката. 
Четвърто, Путин и народът му трябва да са наясно, че след войната светът ще излее милиарди за възстановяване и развитие на Украйна като демократична европейска страна, но няма да подпомогне и с троха хляб бедстващите в Русия. Този път не, защото вече трябва да сме си научили урока - управляващите в Кремъл и тази троха ще изнесат, парите ще откраднат, а народа ще продължат да насъскват срещу гадния Запад. 
Още повече пък, руснаците, въпреки че са некадърни сами по себе си, обичат да дават акъл на народите по света какво да правят - сега най-после да дадат малко акъл и на себе си.