Тъй като през следващите месеци се очаква Украйна да получи изтребители F-16, мненията за тяхната полезност варират от промяна на ситуацията във войната с Русия до пълно разхищение на ресурси. Но има един начин, по който тези самолети ще навредят на Русия, дори ако никога не свалят ракета, изтребител или хеликоптер: те ще струват на руските въздушно-космически сили скъпоценния живот на самолетите.

Преди нахлуването в Украйна през 2022 г. руските Въздушно-космически сили, или ВКС, притежаваха около 900 тактически самолета. Те включват изтребители, щурмови самолети и изтребители-бомбардировачи. След нахлуването те са загубили между 84 и 130 от тях заради въздушна отбрана, изтребители и катастрофи. Това обаче е само част от общите загуби. Прекомерното използване на тези самолети също струва скъпо на Русия, тъй като войната се проточва.

В ранните етапи на един конфликт от значение е общата бойна мощ на всички активни платформи; тя представлява максималната огнева мощ, която може да бъде насочена към врага от самото начало. В една продължителна война, в която едната сила се опитва да изтощи другата, от значение е общата продължителност на военната сила. И точно там се намира ВКС в момента.

Според моите изчисления допълнителните часове, в които тя изтощава самолетите си в експлоатация от февруари 2022 г. насам, на практика ѝ струват допълнителни 27 до 57 самолета под формата на условни загуби.

Въздухоплавателните средства имат срок на експлоатация. Те са проектирани с общ брой очаквани летателни часове, които се използват приблизително равномерно през целия живот на самолета и се сегментират с периодична поддръжка и инспекция. Например, ако въздухоплавателното средство е проектирано за 3000 летателни часа с очаквана продължителност на използване 30 години, то ще лети приблизително 100 часа годишно. Ако по време на проверка се установи, че износването на самолета е по-голямо или по-малко от очакваното, предвидените оставащи часове се коригират съответно. Тези цифри диктуват всички видове планиране - от снабдяването с гориво до наземната поддръжка и обучението на пилотите.

Предполагаемите загуби означават, че руснаците са изразходвали по-голяма част от очаквания срок на експлоатация на своите самолети по-бързо от предвиденото. За да компенсират това, те ще трябва да закупят повече самолети, да увеличат поддръжката, да намалят операциите или да приемат по-малки сили - или някаква комбинация от тях.

ВКС все още са в процес на преминаване от самолети от съветската епоха към по-модерни платформи, като всяка година към силите се присъединяват около 18-36 от тези по-нови тактически самолети. Почти половината от силите на ВКС все още са модернизирани самолети от съветската епоха.

Докато по-новите руски самолети са проектирани за 3500 до 4500 летателни часа, а някои достигат до 6000, тези самолети от съветската епоха са проектирани да бъдат във въздуха само 2000 до 3500 часа. Въпреки че няколко платформи, като МиГ-31, са модернизирани, за да се удължи експлоатационният им срок, много от тези по-стари самолети (Су-24, Су-25, Су-27, МиГ-29) са към края на експлоатационния си срок. В най-добрия случай им остават от 500 до 1000 часа.

През първите месеци на войната в Украйна ВКС извършваше от 150 до 300 полета на ден - в сравнение с около 60 полета на ден в мирно време. Дори и да са спаднали до 100 полета на ден оттогава, ВКС на практика са летели двойно повече от обичайните си годишни часове от началото на войната.

Това допълнително използване, по общоприетите мерки, е равносилно на загубата на около 34 самолета от началото на инвазията. Това обаче отразява само загубите в сравнение с продължителността на живота на по-новите самолети. Тъй като по-старите самолети имат много малко оставащи часове, това всъщност е еквивалентно на загубата на около 57 самолета на ВКС.

За да бъдем ясни, точният състав на силите на ВКС и точната възраст и историческото използване на всички техни самолети не са точно известни. Освен това някои тактически самолети на ВКС не действат в Украйна; те или „тормозят“ самолети на НАТО, или се използват за обучение. Тези полети са в допълнение към по-рано споменатите полети, свързани с Украйна, и надвишават използването, изчислено по-горе. Те се изключват от използването, което се прилага към общите сили. Тези фактори вероятно означават, че моята оценка за 57 предполагаеми загуби е занижена.

Така общите реални загуби се доближават до 187 самолета на ВКС. Екстраполирайки това, ВКС ще продължат да губят от 30 до 60 самолета годишно в резултат на бойни действия, аварии и условни загуби.

Съществуват някои начини, по които руснаците биха могли да намалят тези загуби: да извършват по-чести и детайлни проверки; да увеличат техническото обслужване; да променят профилите на полетите и начина на ротация на самолетите; да намалят часовете за обучение. Всички тези мерки могат да намалят предполагаемите загуби до повече от 34 самолета. Но тези действия са скъпи от гледна точка на човешка сила, време и ресурси - всички те вероятно са на предела от продължаващия конфликт.

До лятото на 2024 г. бойните загуби и предполагаемите загуби на летателни часове могат да доведат до това, че ВКС ще достигнат под 75% от предвоенната си численост. За да компенсират това, ВКС ще трябва или да увеличат производството, или да намалят използването, или да намалят структурата на силите през следващите 30 години. Като цяло обаче това не е болка за умиране.

Скоро обаче ВКС ще бъдат изправени пред съвсем различна украинска заплаха: изтребители F-16, повече противовъздушна отбрана и крилати ракети. След като ВКС посветят по-голяма част от намаляващите си сили за противодействие на тях, ще им останат по-малко самолети за подкрепа на руските сухопътни операции. Изтребителите на ВКС в небето също ще бъдат по-малко способни, което е резултат от двугодишното им преизползване. Това ще се случи дори ако F-16 не успеят да отбележат нито една ликвидация "въздух-въздух", а модернизираните украински изтребители и заплахата от ПВО ще отбележат много такива. /BGNES

-----------------------------------------------------------

Майкъл Бонерт - лицензиран инженер в мозъчния тръст Rand, бивш инженер във военноморска ядрена лаборатория. Коментар за “Defense News”.