Служебният кабинет ще сезира КС за правомощията на главния прокурор
Европейските делегирани прокурори у нас ще се настанят в бившата сграда на СДС на ул. „Г.С. Раковски“ №134. Това стана ясно от интервю на служебния министър на правосъдието Крум Зарков пред БНР, цитирано от ЛЕКС.
„Много е вероятно, в следващите дни адресът на Европейската прокуратура у нас да е ул. „Г.С. Раковски“ 134, тази небезизвестна сграда. Тя е празна в момента и няма да има някой, който да бъде изгонен. Следващият етап е кадровото обезпечение на европейските делегирани прокурори и тогава те ще имат всички условия, за да действат независимо и да открият завесата над някои проблеми, които българската прокуратура не успя да направи“, каза Зарков.
Той обясни, че през последните десетина дни е имал срещи с делегираните европрокурори, Министерския съвет, Министерството на регионалното развитие и благоустройство и с областната управа за намирането на подходяща сграда за EПр.
„Вчера подписах писмо до МРРБ и областния управител, защото сградата на „Раковски“ 134 е частна държавна собственост и тя трябва да се предостави целево на Висшия съдебен съвет, който пък да я предостави на европейските делегирани прокурори“, каза още Крум Зарков.
Преди малко повече от месец Народното събрание окончателно прие промени в Закона за съдебната власт, с които осигури повече самостоятелност на българските обвинители, които работят с Европейската прокуратура. С промените в закона ЕДП получиха свои администрация, сграда, деловодство и регистратура. Освен това те ще могат и да участват в съвместни екипи с разследващи полицаи и митнически инспектори.
Днес правосъдният министър Крум Зарков определи тези промени в ЗСВ като много съществени, защото е било изключително важно да се осигури самостоятелност на ЕДП спрямо българската прокуратура.
В момента България има деветима европейски делегирани прокурори при необходимост от общо 15 обвинители.
На 27 юли Прокурорската колегия обяви процедура за подбор на още шестима, като срокът за подаване на документи изтича на 26 август.
Служебният кабинет ще сезира КС за правомощията на главния прокурор
Министърът на правосъдието посочи днес, че в началото на септември се очаква Министерският съвет да сезира Конституционния съд с искане за тълкуване на разпоредбите от основния закон, касаещи правомощията на главния прокурор.
„Не са ли ви правили впечатление някои прессъобщения на прокуратурата като например – прокуратурата възлага да се проверят тръбите в еди коя си община. Чрез различно разширено тълкувание на този надзор за законност прокуратурата практически има възможност да постави под свой контрол или поне под някаква форма на страх цялата държавна администрация, изпълнителната власт, в това число и министри. Обичаме да казваме, че министрите трябва да се арестуват, но те трябва да се арестуват и осъждат, когато са направили престъпления. В същото време не бива да се поставят под контрол, защото това значи политическа власт. Този въпрос, веднъж поставен пред Конституционния съд, ако той сложи рамки на това правомощие, ще бъде много важен за последващите дебати“, каза Зарков и допълни, че има какво да се направи, за да се сложат рамки и да е ясно каква е ролята на прокуратурата и каква е ролята на главния прокурор.
В отговор на въпрос министърът уточни, че ако му бъдат предоставени факти, които могат да доведат до процедура за предсрочно освобождаване на главния прокурор, той няма да се поколебае да сезира ВСС. „Настоящият състав на ВСС показва, че докато толкова много подкрепя главния прокурор, процедурата по отстраняването му не може да стигне докрай, въпреки че предишни двама правосъдни министри – Янаки Стоилов и Надежда Йорданова са показали, че такъв механизъм има“, коментира още Крум Зарков.
Фактор
„Много е вероятно, в следващите дни адресът на Европейската прокуратура у нас да е ул. „Г.С. Раковски“ 134, тази небезизвестна сграда. Тя е празна в момента и няма да има някой, който да бъде изгонен. Следващият етап е кадровото обезпечение на европейските делегирани прокурори и тогава те ще имат всички условия, за да действат независимо и да открият завесата над някои проблеми, които българската прокуратура не успя да направи“, каза Зарков.
Той обясни, че през последните десетина дни е имал срещи с делегираните европрокурори, Министерския съвет, Министерството на регионалното развитие и благоустройство и с областната управа за намирането на подходяща сграда за EПр.
„Вчера подписах писмо до МРРБ и областния управител, защото сградата на „Раковски“ 134 е частна държавна собственост и тя трябва да се предостави целево на Висшия съдебен съвет, който пък да я предостави на европейските делегирани прокурори“, каза още Крум Зарков.
Преди малко повече от месец Народното събрание окончателно прие промени в Закона за съдебната власт, с които осигури повече самостоятелност на българските обвинители, които работят с Европейската прокуратура. С промените в закона ЕДП получиха свои администрация, сграда, деловодство и регистратура. Освен това те ще могат и да участват в съвместни екипи с разследващи полицаи и митнически инспектори.
Днес правосъдният министър Крум Зарков определи тези промени в ЗСВ като много съществени, защото е било изключително важно да се осигури самостоятелност на ЕДП спрямо българската прокуратура.
В момента България има деветима европейски делегирани прокурори при необходимост от общо 15 обвинители.
На 27 юли Прокурорската колегия обяви процедура за подбор на още шестима, като срокът за подаване на документи изтича на 26 август.
Служебният кабинет ще сезира КС за правомощията на главния прокурор
Министърът на правосъдието посочи днес, че в началото на септември се очаква Министерският съвет да сезира Конституционния съд с искане за тълкуване на разпоредбите от основния закон, касаещи правомощията на главния прокурор.
„Не са ли ви правили впечатление някои прессъобщения на прокуратурата като например – прокуратурата възлага да се проверят тръбите в еди коя си община. Чрез различно разширено тълкувание на този надзор за законност прокуратурата практически има възможност да постави под свой контрол или поне под някаква форма на страх цялата държавна администрация, изпълнителната власт, в това число и министри. Обичаме да казваме, че министрите трябва да се арестуват, но те трябва да се арестуват и осъждат, когато са направили престъпления. В същото време не бива да се поставят под контрол, защото това значи политическа власт. Този въпрос, веднъж поставен пред Конституционния съд, ако той сложи рамки на това правомощие, ще бъде много важен за последващите дебати“, каза Зарков и допълни, че има какво да се направи, за да се сложат рамки и да е ясно каква е ролята на прокуратурата и каква е ролята на главния прокурор.
В отговор на въпрос министърът уточни, че ако му бъдат предоставени факти, които могат да доведат до процедура за предсрочно освобождаване на главния прокурор, той няма да се поколебае да сезира ВСС. „Настоящият състав на ВСС показва, че докато толкова много подкрепя главния прокурор, процедурата по отстраняването му не може да стигне докрай, въпреки че предишни двама правосъдни министри – Янаки Стоилов и Надежда Йорданова са показали, че такъв механизъм има“, коментира още Крум Зарков.
Още от България
Демерджиев: Петрохан е пресечна точка на много интереси
Той открои имена като Искра Фидосова, политически и институционални връзки и „огромни парични преводи“, които според него трябва да бъдат проверени
Нов протест в Пловдив иска държавата да продължи съдебната битка за Панаира
Демонстрацията е факт въпреки съобщението от Министерството на финансите, че министър Гълъб Донев е внесъл заявление във Върховния касационен съд (ВКС), с което потвърждава държавния интерес по делото
Борисов: Като разбраха, че Димитър Николов ще ги бие на президентските избори, дадоха "Евровизия" на Бургас
"Лятната ни столица по наше време беше средище на срещи на най-високо ниво - от Ердоган, през Жан-Клод Юнкер, Дейвид Камерън, Орбан", заяви още той