Европа е заселена от анатомично съвременни хора на три основни вълни

Повече от 1600 древни генома помогнаха да се проследят корените на редица генетични характеристики, които се срещат при съвременните европейци. Геномите показват, че много характеристики - включително повишен риск от множествена склероза - са били пренесени в Европа от хора, които са мигрирали на континента на три различни вълни, започнали преди около 45 000 години.

Резултатите показват, че част от регионалните различия в някои признаци се дължат на различия в моделите на разселване на мигрантите. Това противоречи на идеята, че генетичните разлики са възникнали главно в резултат на адаптирането на хората към условията на определени места в Европа.

"Това е истински тур де форс", казва Луис Кинтана-Мурси, популационен генетик от Института "Пастьор" в Париж, който не е участвал пряко в изследването. Той казва, че изследването предоставя безпрецедентни подробности за това как древните предци могат да влияят на риска от заболявания и до днес. "Това е прекрасен пример за това как чрез решаването на много основни фундаментални антропологични и геномни въпроси може да се информира медицината", казва той.

Европа е заселена от анатомично съвременни хора на три основни вълни: ловците-събирачи са достигнали Европа от Азия преди около 45 000 години, земеделците са пристигнали от Близкия изток преди 11 000 години, а скотовъдците-пастири са дошли от степите на Западна Азия и Източна Европа преди 5000 години. Археолозите и историците са предполагали, че тези групи са се смесвали помежду си в целия континент и че популациите на определени места са развили различни черти в отговор на местната среда.

Но когато генетикът Еске Вилерслев от Университета в Кеймбридж, Великобритания, и неговият екип започват да изследват геномите на древните хора, те откриват, че това не е цялата история. Изследователите събрали и секвенирали ДНК от 317 древни скелета, намерени в Европа, повечето от които били на възраст между 3000 и 11 000 години. След това те комбинират тези секвенции със съществуващите геномни данни от повече от 1300 други древни евразийци.

Сравнявайки генетичните маркери на останките, възрастта и местата на погребение, учените успяха да съставят европейско родословно дърво и миграционна карта, която разкрива как геномните характеристики на определено място са се променяли с придвижването на популациите във времето. Това показва например, че степните скотовъдци са се насочили предимно към по-северните части на Европа, докато земеделците от Близкия изток - към южните и западните.

Някои от тези мигранти напълно са заменили съществуващите популации. Дания например е претърпяла два големи демографски прехода, всеки от които само в рамките на няколко поколения. Вилерслев казва, че археологическите доказателства и скоростта на прехода показват, че новодошлите са убили всички местни жители, вместо да ги прогонят или да се смесят с тях.

Моделите на разселване означават, че много съвременни европейци носят някакви генетични корени и от трите популационни вълни, но относителният дял на всяка от тях варира в зависимост от местоположението - казва Вилерслев.

След това изследователите сравняват древните геноми с тези на 410 000 съвременни лица, чиито генетични профили се съхраняват в Биобанката на Обединеното кралство - огромна база данни с генетична и физическа информация. Данните предоставят ясни доказателства, че много черти водят началото си директно от една от трите миграционни вълни.

Например съвременните северноевропейци са по-високи и с по-светла кожа от южните си събратя, защото имат повече предци от степните скотовъдци. А хората с най-много предци от ловно-събираческата епоха, които обикновено се срещат в Североизточна Европа, имат варианти, които ги излагат на по-висок риск от диабет и болестта на Алцхаймер.

Изненадващо е, че една от чертите, които изглежда са имали силно еволюционно предимство е тази, свързана с предразположението към множествена склероза. Тази черта е пристигнала в Европа заедно със западноазиатските скотовъдци и е станала още по-разпространена в Северна Европа през следващите хилядолетия.

"Днес множествената склероза е опустошително заболяване, причинено от свръхактивна имунна система, която атакува нервната система. Но тази свръхмощна имунна система или генетичните варианти, свързани с нея, може да са помогнали на древните хора да оцелеят от епидемии и общи патогени", казва Вилерслев.

"Това е най-доброто обяснение, до което можем да достигнем", допълва ученият. /БГНЕС