Светослав Пинтев

ДПС всяка година организира събор на симпатизантите си при легендарното Демир баба теке. Един доста необичаен избор, като се знае, че това е алевитско светилище, а почти всички мюсюлмани в движението са сунити. 

Мистичната местност е действително крайно нестандартно решение за подобна партийна традиция.  Дали не се търси 

символиката на Железния баща?

През Средновековието тук се е извисявала църквата "Свети Георги", а през османската епоха, та и до днес там е т.нар. тюрбе, около което се оформя цял култов комплекс или текето на Демир баба - Железния баща.

Предполага се, че е построено в средата на шестнадесети век, вероятно върху руините на тракийско светилище от четвърти век пр. Христа.

Текето е духовен център за алевитите, наричани още

алиани и казълбаши

Една много интересна мюсюлманска религиозна общност, от която днес в България са останали само около 50 000 души. Секта, преследвана и клана през османската епоха наравно с християните, ако не и повече. Може би затова представителите й тачат и много наши църковни празници, най-вече Гергьовден и Илинден, и предпочитат да другаруват с българите.

Казълбашите признават за пророк не Мохамед, а неговия зет Али, откъдето идва и едно от имената им. Разрешено им е да пийват ракия и вино, но не и да стъпват в джамия и да приемат мохамедани в дома си, а религиозната им доктрина е една от най-толерантните. Те практикуват някои от древните езически ритуали на шаманизма, мистичния суфизъм, характерен за шиитския ислям. 

Алевитския светец от шестнадесети век Демир баба е обвита в легенди фигура, почитана от християни и мюсюлмани. Преданието го е обявило за могъщ великан, а местни хора са ни разказвали как, за да построи текето си,

поискал тесла от свой побратим

Който многократно му я хвърлял през планини и хълмове, а после си я получавал обратно по същия начин. Запазени били и огромните железни обувки на Демир баба. Край светилището му, от пет дупки в скалата блика изворна вода. Според легендата при една невиждана суша местните хора помолили Демир баба да ги напои, за да не умрат от жажда. Той забил петте пръста на едната си ръка в камъка и водата потекла като от пет чучура. Затова изворът и днес се казва "Беш пармак" (от турските думи: bes, пет, и parmak, пръст - Петте пръста)

До 1927 г. на купола на сградата греели заедно

християнски кръст и мюсюлмански полумесец

Това разказват стари хора. На празника Илинден, 2 август, по традиция тук се стичат християни и мюсюлмани, прави се голям курбан, връзват се парцалчета по решетките на прозорците и по дърветата, палят се свещи. Има различни версии за историята на седмоъгълна сграда, изградена от пясъчник, покрита с полусферичен купол, и мъжа, който лежи в нея. Според една от теориите, на това място е погребан самият кан Омуртаг, а легендата за Демир баба е алианският прочит на преданието за неговите дела. До 50-те години на миналия век бил запазен релеф в горната част на постройката, който силно наподобявал Мадарския конник. Една сутрин откриват, че е унищожен с длето.