Загубите на Украйна в резултат на войната възлизат на 10 милиона души. Това е оценката, дадена от Ела Либанова, директор на Института по демография и изследване на качеството на живот „М. Птуха“, в интервю за РБК-Украйна .

„Когато се опитвам да преценя загубите на Украйна в резултат на войната, получавам плашеща цифра - 10 милиона души. Това е „демографската пропаст“, ​​казва демографът.

Тя обяснява, че тази цифра не включва всички необратими загуби, както и съвсем точния броя на емигриралите от страната.

„Тази цифра включва всичко: както допълнителна смъртност, така и допълнителен спад в раждаемостта, тоест неродени деца поради войната. Това е миграция и окупация. Може ли да е другояче? Вероятно може. Но не виждам други варианти в момента. Към горните фактори си струва да добавим още един - влиянието върху възрастовата структура, определена от фактора неродени деца. Защото, ако говорим за смъртност, там са всички: и деца, и възрастни“, обяснява изследователят.

Както отбеляза Либанова обаче, все още не е напълно ясно как войната е повлияла на бъдещите демографски показатели.

„Всичко ще стане ясно след края на войната, когато проведем преброяването на населението ва Украйна“, подчерта тя.

Брой украински емигранти

Позовавайки се на Евростат, Либанова отбеляза, че приблизително 4,3 милиона украинци са емигрирали. Към това могат да се добавят още 700 хиляди, които са във Великобритания, САЩ, Канада, Латинска Америка, Грузия и Молдова. Тоест, според нейните изчисления, около 5 милиона украински бежанци живеят в чужбина.

„Една трета от тях са деца и юноши под 18 години. И само 6% са във възрастовата категория 65 и нагоре“, уточнява Либанова. И добавя, че процесът на демографско застаряване се е засилил значително поради миграцията и ниската раждаемост.

„Това води до промяна в съотношението между работещите и тези, които вече не могат да работят поради възраст. Децата се издържат от семейството, възрастните хора се издържат от обществото. По-малко хора в трудоспособна възраст, по-малко реално съществуваща работна ръка, по-малко приходи в бюджета и съответно повече бюджетни разходи“, обяснява взаимозависимостта Ела Либанова. 

Превод: Faktpr.bg