“Демократична България” очаква реформаторски законопроект за промени в Закона за съдебната власт, а не само технически за избор на Висш съдебен съвет. С 21 гласа “за” и двама “въздържал се” временната парламентарна комисия по правни въпроси прие на първо четене предложеният от “Демократична България” законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт. Комисията прие и другите два законопроекта - на “Прогресивна България” и “Продължаваме Промяната”. 

Членът на комисията и председател на парламентарната група на “Демократична България” Надежда Йорданова представи законопроекта на ДБ.

Първата група изменения в ЗСВ засягат процедурата за избор на Висш съдебен съвет и Инспекторат на Висшия съдебен съвет. “Измененията, които предлагаме, се налагат от високото обществено очакване тези органи да отговарят на високите изисквания на конституцията в тях да участват  професионалисти с високи нравствени качества, във ВСС и ИВСС да се избират магистрати по заслуги, а не по партийна принадлежност и зависимости, да бъдат обществена, а не партийна или политическа квота”, каза Надежда Йорданова.

Тя изтъкна, че едно от основните предложения в законопроекта на ДБ е  членове на ВСС да могат да предлагат юридическите факултети, които са в топ 3 на рейтинговата система на МОН, както и Висшият адвокатски съвет, защото тези организации притежават задълбочен опит и представляват големи общности. 

Друго предложение е в 11-членната прокурорска квота на ВСС (5-има се избират от парламента, 4-имира от прокурорите и 1 е следовател, а главният прокурор е член по право), да не могат да се избират действащи прокурори и следователи, защото трябва да се осигури ефективност и демократична отчетност на прокуратурата, която е пирамидална структура. “Трябва повече обществен поглед върху работата на колегията, защото хора, чиито непосредствен ръководител е там, трудно могат да гласуват против волята му”, каза Йорданова. 

За Инспектората на ВСС предвиждаме част от номинациите да идват от съдии и прокурори, отговаряйки на дългогодишните препоръки на Венецианската комисия да се даде повече сила на професионалните общности, каза още народният представител. А с предложението за засилени проверки на кандидатите за ВСС се цели при прекалено голям брой на използвани специални разузнавателни средства срещу магистрати, по които обаче няма предварителни производства, да бъдат осветени част от зависимостите. “Не бива да сменим лицата, за да установим отново мрежи на зависимости”, каза Надежда Йорданова.

Тя посочи и възприетия в законопроекта на ДБ опит на Испания, която преди години също е имала проблем с кадрови съдебен орган с изтекъл мандат, да се ограничи възможността на ВСС с изтекъл мандат да взема определен тип решения. Това включва настоящият ВСС да спре всякакви назначения и повишавания на магистрати.

Друга важна промяна в законопроекта на ДБ, изтъкната от Йорданова е, когато се засягат отношения, свързани със съдии, решенията да се вземат с мнозинство от съдиите, пряко избрани от съдии. - т.нар. двойно мнозинство, което, по думите ѝ, е много важно за съхраняване независимостта на съда като основен носител на независимата съдебна власт.

Предвиждат се и ограничения на правомощията на главния прокурор, съобразени с измененията в Конституцията, които не са отменени.

Ограничава се и числеността на съдебната власт - на първи места сме по магистрати и съдебна администрация на глава от населението и като дял от БВП. В допълнителните разпоредби на законопроекта се въвежда и  определение за партийно неутрално лице, посочи Надежда Йорданова. 

Тя обяви, че ДБ ще подкрепи на първо четене законопроектите на ПБ и ПП и особено наблегна на предложения в тях, в които има сходство с предложенията на ДБ - по отношение ограничаването правомощията на ВСС с изтекъл мандат, разширяването кръга от номиниращи за членове на ВСС, уреждането  правомощието на министъра на правосъдието да оспорва правомощията на ВСС, връщането подсъдността за оспорване на актовете за отчуждаване актовете за имоти на окръжните административни съдилища. 

Изборът на професионалната квота във ВСС според Йорданова обаче не трябва да се прави на окръжно ниво, защото има и твърде малки по състав  окръжни съдилища и в такива секции може да бъде нарушена тайната на вота, да се създава се автоцензура. От друга страна, магистратите искат да гласуват по-близо до месторабота си, затова, по думите ѝ, апелативните райони може би са по-добро решение.

Народният представител Атанас Славов, който не е член на правната комисия, но участва в заседанието, подчерта ролята на двойното мнозинство при решенията в съдийската колегия. “Това не е наша иновация, а е предложено от Венецианската комисия в поредица от становища по искане на Министерството на правосъдието, и то е да действа до момента, в който ВСС структурно започне да отговаря на стандартите за независимост на съдии, избрани от съдии. В момента конституционните норми не покриват това изискване. Венецианската комисия предложи докато извършим конституционните реформи за независимост на органа, решенията по кадрови въпроси - мнозинство от всички членове и мнозинство на съдии, избрани от съдии. В момента дори съдиите, избрани от съдии са ултрамалцинство, защото двама подадоха оставки - само 4 члена сега са избрани от съдии”, каза доц. Славов.

Той изтъкна още ,че по действащия режим решенията по кадрови и дисциплинарни въпроси се гледат от ВАС. Но още преди 2 години се възприе идеята, че тези решения следва да се вземат от смесени състави - от съдии от ВКС и ВАС.

Народният представител изтъкна и разликата спрямо законопроекта на ПП по отношение на обществената квота за номиниране на членове на ВСС - в него се предлага общото събрание на адвокатите, докато проектът на ДБ посочва Висшият адвокатски съвет. 

Според Славов няма пречка и трите законопроекта да има по-подробни изисквания за политическа неутралност, например кандидатът за кадровия орган в последните 5 години да не е бил народен представител и общински съветник и да не е бил на ръководна длъжност в партия. Както и че между двете четения може да се изработи “реформаторски законопроект, а не само такъв, който технически урежда избора на нов ВСС”.