В момента бушува най-абсурдната война - транспортната, на автомобилиста Разколников

Адв. Хари Харалампиев

В знаменития роман „Езерото на гмурците” чрез своя главен герой авторът Едгар Доктороу отговаря на въпроса „Какво е автомобилът?” „Той е висша форма на демокрация”, казва героят.

Днес това определение е загубило своя смисъл. Изправени сме пред автомобилна война, която е кръвопролитна и думата автомобил вече предизвиква ужас.

Някъде към 70-те години на отминалото столетие журналистът Петко Тотев публикува статия, озаглавена „Автомобилистът Разколников”. Той пише, че всеки момент

този убиец на пътя предстои да се роди

Днес Разколников ни напомня всекидневно за присъствието си. Той лети със скорост, от която загиват десетки невинни, преминава на червен светофар, не признава предимството на другите участници в движението. И сякаш няма сила и власт, които да се справят с него.

Преди време, по данни на норвежкия печат, от пътнотранспортни произшествия са загинали повече от два милиона по пътищата на Европа. Та това е кажи-речи населението на Албания.

В потока на моторните превозни средства е разтворена престъпност. Разтворът е много по-наситен, отколкото може да се предполага. Привидно дребните нарушения сякаш са безобидни, но те всъщност са престъпления, застрашаващи пряко живота, обществото и дори социалното доверие.

Всъщност в момента бушува най-абсурдната война – транспортната, в основата на която е автомобилистът Разколников. За него

човекът няма стойност, той е обществена заплаха

Поведението му на пътя е ОТРОВНО ЯВЛЕНИЕ, ХВЪРЛЯЩО СЯНКА ВЪРХУ УСИЛИЯТА ДА БЪДЕМ толерантни на пътя. Той е грубиян, който по неписано правило ограбва околните, а ограбеното носи социално зло.

Някога знаменитият Борис Димовски бе казал: „Грипът на грубостта засяга лекуващите, защото грубостта се идентифицира с материална сила”. За да се спре абсурдната война, трябва да се спазва Законът за движението по пътищата. Той създава навици и е своеобразен етичен кодекс.

В наши дни линията на позволеното от непозволеното е материална. Тя е нарисувана върху асфалта. Тя е контрастна и пределно ясна. Това е осевата линия.

За да се пресече кръвополитието по пътищата, е нужна мощна съпротива срещу Разколников. Така че той да престане да пресича осевата линия, границата между позволеното и забраненото. Настъпи ли този тъй чакан момент, ще се съгласим с Едгар Доктороу, че автомобилът е демокрация.