Припомних си изявлението на новия премиер на Република Северна Македония Мицковски, че историците от сегашния състав на историческата комисия с България не защитават националните интереси. Оттук, както разбирам, следва и необходимостта от тяхната смяна.

Сегашните историци в комисията не са се доказали в борбата за националната кауза, е заключението. Фактът, че историците в демократичния свят отдавна са престанали да бъдат борци за националната кауза и са се превърнали в търсачи на истината, не представлява първостепенен интерес за новото правителство в Скопие.

Смяната на историци, съдии или някой друг в близко бъдеще е начинът, по който ще функционира новото правителство. Не е ли това начинът, по който работи всяко правителство? Да, но винаги имайте предвид, че нямаме демократична система, изградена с механизми за контрол, така че в условията на плурализъм всяко правителство трябва да устои на инерцията да се върне към методите на еднопартийната система. Ако иска да запази демокрацията, разбира се.

Къде сбъркаха историците от сегашния състав?

Имах възможност да се запозная с двама от тях, които бяха смятани за „предатели“ от колегите си. Всъщност те просто имаха различен разказ за нашето минало, различен от националистическия, който разглежда македонската история като вековна, ако не и хилядолетна приемственост без никакви допирни точки с историята на българския народ.

Смятам, че новото правителство ще отстрани тях и близките до техните възгледи. Националистите, които печелят по цял свят с лозунга „ние сме народът“, имат проблем с демокрацията, която поражда плурализъм. А либералната демокрация, от друга страна, има проблем с тях.

Според националистите това е разделение на народа, което е вредно за защитата на националната кауза, защото разрушава единството. Единството? Чуждестранните изследователи на историческата ни мисъл признават поне три разказа за нашето минало (античен, средновековен и съвременен), като споменават имената на най-изтъкнатите историци: Пановски, Ристовски и Катарджиев. Ако се сформира комисия, съставена от привърженици на разказа на Пановски, ще се получи една интерпретация на македонската история, втора на Ристовски и трета на Катарджиев. Като наблюдател извън сферата на историята намирам за странно, че въпреки наличието на различни разкази, всички те говорят за „нашата история“ като за монолит.

Всъщност такъв монолит в науката не съществува.

Той може да бъде обявен само от политиката. Всъщност правителството има властта да избере най-подходящия разказ за своята идеология и така да създаде историческата комисия. След като загубихме битката с Гърция за древна Македония, нашите политици заедно с историците са на втората бойна линия - Средновековието. Този път това е битката с България.

Така че правителството ще избере историци привърженици на „средновековния разказ“, които ще се противопоставят на българските историци от тези позиции. Конфронтациите ще продължат, докато един ден, след много години, на масата ще се изправят „модернистите“ с разказа на Катарджиев от наша страна и този на младото поколение български историци със западно образование и необременени от миналото.

В своя мандат македонската партия на власт ще диктува разказа и темпото на (не)решаване на споровете между нашите два близки народа. Министър-председателят иска историци, които да защитават „националния интерес“, както го разбират той, неговата партия и мнозинството от македонския народ. Какво е национален интерес и как се защитава той? Реалистите, представителите на доминиращата теория в международните отношения, пишат, че в международното общество на държавите всеки следва своите национални интереси. и че най-важният национален интерес на всяка държава е нейното оцеляване.

Политиката на България спрямо Македония, смята ВМРО-ДПМНЕ, застрашава нашето оцеляване и е време да се изправим срещу нея с нов набор от историци. Партията скоро ще се убеди, че нещата са малко по-сложни, отколкото си мисли. | БГНЕС

*Денко Малевски е първият министър на външните работи на независима Македония. При възникването на спора с Гърция Малевски призоваваше публично за бързото му разрешаване. През 2018 г. след като написа, че сме били един народ и Гоце Делчев е българин, той бе подложен на публичен линч, напомнящ времената след 1945 г, когато всеки с различно мнение бе преследван и анатемосван. Тогавашният президентът Стево Пендаровски веднага го освободи от длъжността съветник "поради намалени бюджетни средства". Малевски е професор по международни отношения в Университета в Скопие. Анализът му е публикуван в „Либертас”. /БГНЕС